Ревност, обич, приятелство, предателство, страст, лицемерие и една фатална жена в центъра на събитията – мотиви, познати от произведенията на Димитър Димов, които са в центъра на пиесата му „Виновният“.
Три семейства са забъркани в странен триъгълник на стари любови и вражди. Основните действащи лица са известен професор (Стоян Пепеланов), съдов хирург, който преди идването на социализма е помагал на нелегалните комунисти и ги е крил в дома си, а те след това са му се отблагодарили с професорско звание, и дъщерята на неговия учител, изпаднал в немилост в годините на новата власт. Дъщерята се казва Глафира и зад това необикновено име се крие също толкова необикновена жена – Емануела Шкодрева е страхотно убедителна в ролята на харизматична художничка, в която са влюбени всички, начело с младия й съпруг, обещаващ поет (Павел Иванов).
Останалите действащи лица са младата съпруга на професора, романтична душа (Ева Данаилова), и семейство партийни функционери, типични представители на комунистическата „аристокрация“ – в ролите са Христо Чешмеджиев и Виктория Колева, които са изключително убедителни и почти плашещо достоверни за онези, които са виждали или помнят въпросните персонажи.
Постановчикът Юрий Дачев е разделил действието на поредица от отделни сцени, които започват като статични композиции – това се съчетава добре с условността на диалозите и персонажите. В някакъв смисъл действащите лица са архетипи, типични представители на едно далечно време, за което днес малцина си спомнят.
Текстът на Димитър Димов е емоционален и пълен с по-малко или повече неочаквани развръзки, но определено не е сред шедьоврите в творчеството му. Въпреки това постановки като тази са необходими и дори задължителни в репертоара на родните театри. Ретро романтиката може да бъде много опасна, ако не е съчетана с необходимата доза обективност и историческа автентичност, а „Виновният“ предлага именно това. Освен това проблемите за съпружеската вярност и любовните илюзии нямат срок на давност. С други думи, постановка, на която спокойно можем да заведем и порасналите си деца, и родителите си.
