1.
Всичко ти харесвам. Ама всичко. Всичките ти основания и
окончания. Цялостната атмосфера на въздишката. Алта
във поречието на усмивката. Близките ти планове. Тъгата.
Пепелните шапки. Суетата. Бистрите нюанси на походката.
Вените, предразположени към меланхолия. Хребетите
в сенките и кожата. Пъстроцвета от агонии и фобии.
Партитурата на жеста и сълзата. Раменете ти разбъркали
простора. Всичко ти харесвам. Ама всичко, а не трябва, зелда.
Защото мръкналото тяло няма как до тебе да стои. Да те
излага пред народи, поколения. То няма плът. То няма кръв,
аорти, жили. И хора го човъркат. Прилепи го лаят. Бадемови
луни блажено го пикаят. Разложено от катедралната печал по
всеки и по всичко. То вече не е тяло. То няма нищо общо със
един елин. Един елин за тебе падна, зелда и пак така ще бъде,
ако трябва. Не го мисли…
Единствено, което ми остава, да те предам на някой
друг да те възпява. Да бъде по-внимателен със коленете,
с фибите. Със всичките ти състояния и основания. С
акустиката на дъха ти и на кожата. С подобни работи.
Изобщо много да внимава. Дано да има някакъв такъв. Дано
родил се е. Или поне сега да го зачеват. За да те има утре,
зелда. И в други календари, векове, епохи. И всичките народи
по света в парфюма ти да търсят смисъл… В смеха ти по-
добрите дни и нощи. В походката ти – блян за нов живот.
От "Зелда", новата стихосбирка на Елин Рахнев, изд. ICU
