Изкуство

"За тялото и душата"

Велика любовна история...

"За тялото и душата"

"За тялото и душата" на вече миналата 60-те Илдико Еньеди (снима рядко, но изключително умело и талантливо - "Моят 20-и век"; "Симон Магьосникът") спечели трите най-важни награди на "Берлинале" през февруари - "Златна мечка", на ФИПРЕСКИ и на Екуменическото жури. Има още четири по света и оценка 8 в IMDb.

Още покрай зимния си пост за фестивала четох много (и писах) за филма, сега ще се опитам да съм лаконичен, за да имате време да се втурнете да го гледате (съвременна класика, №2 ми е за годината, едва ли нещо ще го измести, освен може би "Лейди Бърд", "Формата на водата" на Гийермо дел Торо или "Квадратът" на Йостлунд).

Велика любовна история в кланица - стерилна, бяла, чиста и абсолютно бездушна, в която работят хора като мачо сваляча и бройкаджия с кокетно кокче Шандор (Ервин Над) и слабохарактерния и ревнив невзрачен рогоносец и директор "Личен състав" Йеньо (Золтан Шнайдер), а основното занимание и удоволствие са клюките по време на обилния и типов обяд в столовата.

Той е Ендре (Геза Морчани), приличащият на средновековен монах-аскет с благородни черти и тъжни очи директор. Тя е Мария (Александра Борбей, чешка актриса от унгарски произход), новият качествен контрол, с външност на Божи ангел, руса, бледа, прозрачна, красива, но с отнесен и вглъбен отсъстващ поглед и дистанцирано свенливо държане, педант в работата. Ендре е инвалид със сгърчена лява ръка, който се е "отказал" от секса, Мария е явен аутист, трябва да се учи дори да гали и да я галят (близостта и допирът я ужасяват) и още при първата си среща се обиждат и нагрубяват.

После някой открадва "виагра" за бикове и пред назначената от полицията невярваща пищна, самонадеяна и сексапилна психоложка (Ева Бата) двамата поотделно споделят, че сънуват едно и също - елен (той) и кошута (тя) пият вода, милват се и се хранят в призрачната, празна и прелестна гора (ние сме го подозирали от първия кадър)!

Обкръжението е безсърдечно, меркантилно, глупаво и алчно, криминалната интрига се разкрива рутинно и очаквано, а убийството (да, убийство) на кравите, които гледат доверчиво, мило, ведро и спокойно, точно преди да ги умъртвят и разчленят, ме разплака.

Любовта е невъзможна, смъртта е изход, докато... "Толкова те обичам, че искам да умра". Елените си отиват, за да дойдат хората.