Изкуство

Музите не са това, което са в сериала за Зелда Фицджералд

Основната заслуга на сериала е изграждането на модерния образ на необикновената жена.

Музите не са това, което са в сериала за Зелда Фицджералд

Явно има нещо в духа на времето, което точно сега ни кара отново да се върнем към любимия женски образ на великолепната Зелда Фицджералд, „джаз принцесата на непокорните 20“.

„Началото на всичко“ е първата от трите нови екранизации, посветени на прочутата героиня. Amazon Prime поверява своя прочит на Кристина Ричи, а другите две интерпретации ще се изпълняват от Скарлет Йохансон и Дженифър Лорънс, което си е сериозна конкуренция. [[quote:0]] Сериалът в никакъв случай не е събитие на малкия екран по начин, по който ни е вълнувал „Младият папа“ или „Големи малки лъжи“, но е увлекателен и съвременен биографичен прочит, който се гледа, или както се казва, „бинджва“, на един дъх. Основната заслуга на сериала е изграждането на модерния образ на необикновената жена. Зелда е не само красавица, муза и светска звезда, подвластна на капризите и неустойчивия си характер – подобна интерпретация би била твърде старомодна и мизогинична за сериал от 2017 г. Зелда, показана ни от Кристина Ричи, е и талантлив писател, умен и духовит събеседник, влюбена и подкрепяща съпруга и равноправен и активен партньор. И всичко това изглежда като утвърждаващата страна на сериала. На пръв поглед.

Разкрива ни се обаче и една по-тъмна страна. Вече съвсем открито се говори, че Зелда не просто е била първообраз и вдъхновител на героините на Фицджералд, но и че съпругът й съвсем съзнателно присвоява нейни идеи, образи и цитати. Счита се, че има цели текстове, заимствани от дневниците й и вградени в романите на считания за един от най-известните американски писатели. За Фицджералд писането невинаги се случва лесно, а дневниците на Зелда са ежедневен източник на вдъхновение. [[quote:1]] Издателят на писателя, Максуел Пъркинс, който, както знаем от филма „Геният“, е и откривател на Хемингуей и Томас Улф, предлага да издаде дневниците на Зелда, още преди да излезе вторият роман на Фицджералд. Зелда обаче е „убедена“ от съпруга си да се откаже от тази възможност в името на „семейния бизнес“ и на романите, чието лице завинаги остава Франсис Скот Фицджералд. Така че небрежно вметната строфа в рецензията, която Зелда пише за The New York Tribune по повод излизането именно на втория роман – „всъщност мистър Фицджералд – вярвам, че така изписва името си – изглежда наистина смята, че плагиатството започва още вкъщи“, навремето възприемана като забавна шега, към днешна дата е по-скоро свидетелство за потиснатото й разочарование.

Както знаем, зад всеки велик мъж стои една още по-велика жена. Сериалът е своеобразен поклон към жените писатели, останали завинаги в сянката на мъжете си, и в този смисъл сериозен прочит на темата за феминизма. Зелда не се бунтува открито, а Франсис Скот Фицджералд, от своя страна, никога не я подценява, напротив, нарича я „началото на всичко“. Той просто държи да е лицето на творческия им тандем пред света.

 

 

Василиса са й казвали само учителите и майка й, когато още с обръщението е искала да се знае, че има проблем. Но не и непознатите. Те обикновено й бъркат името. Ако случайно го улучат, не пропускат да я попитат дали е чувала за приказката за Василиса Прекрасна. Как мислите, дали я е чувала?

Може би защото не спират да й задават този очевиден въпрос отново и отново, Вася (или Васи, или Васе – както ви идва отвътре) развива влечение към неща, които остават често скрити от самите нас – тези под повърхността. Доволна е, когато успее да ги открие, улови и формулира. Може би това прави през целия си професионален живот – рови се за прозрения. Работи като стратегически планьор (strategic planner). Доскоро го е правила в постоянен ритъм, който не й е оставял време да се замисли, че този нездрав интерес може да се насочи и в писане.

Подсказва й го Левена, за което й е много благодарна – с изненада установява, че има не една и две теми, в които може да се рови за проникновение, а след това и да напише за тях. Чете за интересното и след това, ако може, го обсъжда. Обича да познава кой е убиецът (а той не е този, когото подозираме); да готви, защото това е заниманието, което я откъсва от центрофугата в главата й; да пътува, но вече по друг начин, защото след последното й дълго пътешествие проумя доста за добрите и лошите страни на модерния туризъм; да се занимава с градското жилище и с ваканционната къща в Предела, която с радост ще ви предостави за следващото ви бягство от града, стига да е свободна по това време. И не, не умее да пише кратки текстове.