Сборникът, съдържащ 14 избрани разказa от Ръдиард Киплинг, е първата от, надявам се, многото хубави книги, с които ще се срещна през новата 2018 г.
Издадена през 2017 г. от "Колибри", тя е поредното доказателство за непреходността и изяществото на майсторите, умеещи да съграждат от думите очарователно вълнуващи светове от приключения и идеи. Разказите, включени в този сборник, са до един на ниво, разнообразни като тематика, брилянтни в стилово отношение, смайващо актуални и днес. [[more]] Този, дал заглавието на книгата, е безжалостно ироничен към провинциализма, корупцията и медийните механизми, работещи по същия начин и в наши дни. Изобщо всичките творби са човечни и ненатрапчиво пацифистични, мистични и вълшебни, с онзи мек, изпълнен с много обич поглед към незримото, криещо се в природата на Англия.
Любим, може би заради поетичната красота на видимото и невидимото, заради магията му, ми е "Те", но не мога да не отбележа и тези за войната, първатата голяма и прекършила твърде рано живата на много обещаващи млади хора. Образите, нарисувани в "Градинарят" или в "Мери Постгейт", остават в съзнанието и напомнят за измамната крехкост на сигурното ни ежедневие. Впечатлена съм от кроткия, интелигентен, почти незабележим упрек към християнството или по-скоро към ограничеността на неговата институция - църквата ("Църквата в Антиохия" и "Окото на Аллах"). Възхитена съм от точния разрез на нравите на градската беднота и от човечността на писателя в "Историята на Беделия Херодсфут". Много се смях с "Най-хубавата история", сякаш описваща въжделенията на някой напорист днешен млад творец, залепнал за утвърдено име. Усетих болката, объркването, гнева и пътищата за бягство в книгите на Пънч от "Блей, блей, Черна овца"!
Но стига съм изреждала, вземете тази книга и я усетете! Намерете своята любима история в нея! Освен всичко друго, разказите имат това предимство, че могат да се четат един по един, с прекъсвания, без да се притеснявате, че ще загубите нишката, ако паузата се проточи.
