Любов и други бедствия

Житейска философия на минимализма

Не е ли странно как, като тръгнеш да подреждаш мъничкото пространство, в което живееш (а то наистина е малко, като се замислиш, особено в градски условия), откриваш един тон боклуци, които дори не си подозирала, че притежаваш...

Житейска философия на минимализма

Казах си, че ще е лесно. Ще отнеме не повече от половин час. Най-много да е един, то няма много за разтребване... Та аз дори не притежавам толкова много неща!

След два часа и половина обаче „нещата” стояха по съвсем различен начин.

Не е ли странно как, като тръгнеш да подреждаш мъничкото пространство, в което живееш (а то наистина е малко, като се замислиш, особено в градски условия), откриваш един тон боклуци, които дори не си подозирала, че притежаваш и които най-нагло заемат поне две трети от пространството ти. Касови бележки, изтекли гаранции, упътване за по-по-стария ти телефон, както и самия вече неработещ телефон от зората на технологиите, когато хората бяха умни, а електронните джаджи – предимно не... Гримове с изтекъл срок на годност, картички за рождения ти ден отпреди пет години и дрехи, които, за съжаление, отдавна са ти малки, а няма и изгледи да се върнат на мода. И всичко това – под самия ти нос и пласт прахоляк, спотайва се на най-очевидни места и парадоксално остава незабелязано и... неизхвърлено.[[more]]И тогава извадих торбите. От онези големите, черните, дето са като от американски филм и побират цели покъщнини. Всичко отиде в контейнера до блока. Включително гигантическата ми колекция от списания, които бях събирала може би с години.

И знаеш ли какво? Почувствах се страхотно. Освободена от ненужното, от неща, които не ползвам и които по никакъв начин не допринасят за качеството на живота ми. Всъщност толкова страхотно се почувствах, че реших да приложа тази стратегия на, някои биха казали, маниакална взискателност към всичко останало.

Към книгите, които чета (било кощунство да се изхвърля книга, но аз мисля, че е кощунство да слагаш боклуци в главата си), към храната, която консумирам, към дрехите, с които показвам коя съм, към хората, с които споделям най-ценното си – времето.[[quote:0]]Изобщо, здравето и времето са много ценни неща и не можеш да си ги върнеш при поискване... най-вече времето. И затова е важно с какво храниш и тялото, и душата си, и между какво разпределяш единствените минути, които имаш.

В тези случаи less is more, както казват англоезичните люде. По-малко хора в живота ни значи повече време за наистина най-близките. По-малко дрехи в гардероба значи по-трайни класически кройки. По-малко вещи значи повече подредба и място за други, по-важни неща. По-малко ангажименти значи по-значими такива и повече време за качествена почивка.

Но за да приложиш подхода „качество над количество”, трябва да умееш да казваш НЕ. Не на хората, които те натоварват или просто не допринасят за удовлетвореността ти от живота. Не на малките боклучета, които те изкушават от витрините, но знаеш, че никога няма да използваш. Не на ангажиментите, които наистина не искаш да поемаш, и на нещата, с които изобщо не ти се занимава. Не на безполезното висене в интернет, от което дори не успяваш да си починеш. Не на всичко, което не те прави по-щастлива, по-добра или по-пълноценна. Категорично и безпардонно НЕ.

 

Нели е влюбена в писменото слово и често предозира с него под всякаква форма. Други неща, с които обича да прекалява извън всякакви граници, включват шоколадови бонбони, торти, водене на качествени спорове, задушевни разговори на тъмно, скитосване из улиците на града, целувки, меланхолични филми, дървено философстване, както и "адреналинопораждащи" изживявания от всякакъв тип. „Изтъкана от противоречия” е твърде умерено описание за хаоса в главата й, но подредеността така или иначе никога не я е привличала. Още нейни материали можете да откриете тук и тук.