4 заглавия от фестивала "Master of Art", препоръчани от който трябва

4 заглавия от фестивала "Master of Art", препоръчани от който трябва

Снимки: Марияна Петрова/ mamuri photography

СПОДЕЛЕТЕ ТАЗИ СТАТИЯ

Филмовите фестивали са форуми за среща със седмото изкуство, киното. "Master of Art" обаче отвежда публиката при всички изкуства. "Архитектура и дизайн", "Изкуство за деца", "Изобразително изкуство и фотография", "Кулинарно изкуство", "Литература", "Музика и танц", "Съвременно и протестно изкуство", "Театър и кино", "Видео арт и арт реклама", "Арт във видеоигрите" - това са категориите, които обединяват 77 филма, реклами и игри с послание. 

Колкото и голямо желание да има един зрител, не би могъл да изгледа всичко от фестивалната програма, затова се свързахме с човека, който го е направил. Създател и артистичен директор на "Master of Art" e Найо Тицин журналист, режисьор, продуцент и фотограф, а също и сам по себе си автор на документални филми. Искахме да научим от първа ръка какви са акцентите на фестивала, които ще препоръча на нас, Момичетата от града.

Кой филм бихте препоръчали на Момичетата от града?

На Момичетата от града бих препоръчал филма за Етгар Керет, "Едгар Керет: По действителен случай". "Мария и Калас" ("Maria by Callas") бих препоръчал също – филмът за Мария Калас, изграден изцяло върху нейни интервюта, писма и архиви. През нейните думи е разказан нейният живот.

На дъщеря си кой от филмите бихте пуснали?

На дъщеря ми бих пуснал филма за Бярке Ингелс – "Времето на архитекта". Става дума за един очарователен млад мъж, който е един от най-влиятелните хора в момента в света. Бярке Ингелс е датски архитект, който е всепризнат като един от младите гении в архитектурата. Страхотно харизматична фигура, сигурен съм, че женската аудитория би се влюбила в него.

Вашата лична гордост от тазгодишната селекция?

Мога да спомена тук филма "Името ми е Никой" ("My Name is Nobody"), който пък разказва една италианска история. Всички познаваме легендарния режисьор Серджо Леоне и композитора Енио Мориконе, но кое е малкото момче между двамата на една стара училищна снимка от 1937 г.? Именно това можем да разберем от "Името ми е Никой".

 

Деница Стефанова е повече момиче от града, отколкото журналист, въпреки че има 7-годишен опит зад гърба си в различни медии. Преди време решава да зареже професията и да започне да участва в нещата, които допреди само е отразявала с камера и микрофон или с диктофон и фотоапарат. Днес отново захваща познатите оръдия на труда плюс клавиатурата, за да ни покаже какво е научила от другата страна, да н...