Чуруликат птички и отнякъде мирише на кафе. Тихо е, изгревът срамежливо се подава зад облаците. Едно гълъбче кацна на прозореца, огледа ме как си лежа с компютъра в леглото и отлетя. Лек полъх разлюля петуниите…
В Созопол ли съм? Не, в София съм и ми е много, ама наистина много добре.
Първо, няма никой. Всички са в Гърция или в Барселона. Не се блъскам, разхождам се.
Второ, градът работи само за мен. Трамваите са само за мен, доматите при леля Пена и те са само за мен, сладкарницата също отваря само за мен.[[more]]Трето, има какво да се прави. Изложба “30 години Аполония” в Пощата. Фотографии на моста на влюбените. Театър. Концерти в Южния парк, Опера в парка.
Четвърто, мога да се излежавам без угризения. Я се пробвайте да се излежавате в Мадрид. Или в Рим? Или пък да прекарате целия ден в хотелската стая, вместо да се скъсате от плаж, бар, плаж, цаца, отмиване на пясъка, миди, вечеря, парти до зори...
Пето, оставаш насаме със себе си. Мислиш си, пишеш си, пееш си, ходиш си, по-чи-ваш си.
Велина Томова
Още текстове на Велина можете да прочетете в блога й.
