Учените винаги са гледали напред в бъдещето и са разказвали за страхотни проекти, някои от които са се случвали наистина. Но никой не може да мечтае като писателите. Само в литературата техниката и човешкият живот могат да се покажат напълно неузнаваеми, без претенции за научност или връзка с реалността. Писателите в близкото, а и далечно минало, не са имали интернет и глобална мрежа, но са имали наистина неограничено въображение, за което можем само да им завиждаме. Ето пет открития на нашето време, за които в литературата са писали много отдавна:
Антидепресанти
В своята книга „Прекрасният нов свят“ Олдъс Хъксли пише за безвредния наркотик „сома“, който помага на хората да се чувстват щастливи и да забравят проблемите си – в днешно време тези медикаменти се наричат антидепресанти.
Според изследвания на Организацията за икономическо развитие, само 10% от хората, които пият антидепресанти, го правят по лекарско предписание и с цел да се лекуват. Огромното болшинство си купуват подобни лекарства с цел да се почувстват по-добре, да се успокоят и да избягат от стреса.
Кредитни карти
През далечната 1888 година, американецът Едуард Белами пише утопичния роман „Поглед назад“. Главният герой в книгата е приспан от един хипнотизатор и се събужда след 113 години. На границата на 21-ви век светът се управлява от една огромна супер корпорация. Разплащането става не с пари, а с карти, които са вързани в единна кредитна система.
Женски панталони
[[more]]През 1828 година Джейн Лаудън Уеб публикува своя роман „Мумията“. Писателката е едва на 17 години когато прочита романа на Мери Шели за Франкенщайн и е силно повлияна от него. Подобно на книгата за Франкенщайн, и „Мумията“ е роман на ужасите, но действието се развива през 22-ри век. Според младата Джейн това ще е време, в което жените ще са напълно равноправни. Освен, че познава напълно по отношение на феминизма, писателката си позволява и много скандална за времето си догадка – според нея жените в бъдещето ще ходят обути в панталони! Освен това в книгата се описват луминесцентни лампи, които на практика се появяват едва в средата на 20-ти век.
Глобалната информационна мрежа
Жул Верн е един от най-големите фантасти живели някога. Неговите сбъднати прогнози са много, но тази е особено интересна, защото всъщност е дело на неговия син. Жул Верн публикува през 1889 година от свое има творба на сина си Мишел, на която е само редактор. В разказа „2889“ година се разказва за информационната система на бъдещето, която е единната „Хроника на земята“. Тя се разпространява чрез мрежа от специални устройства, които не само възпроизвеждат информацията, но и могат да я съхраняват за повторно преглеждане. Според Верн баща и син, жителите на бъдещето могат да чуят новините без да напускат дома си и да видят всички държавни ръководители и учени пред себе си. А собственик на единната информационна агенция е кралят на САЩ.
Интернет
Още един писател гениално е предсказал развитието на техниката и това е не кой да е, а Марк Твен. През 1898 година той пише в един от разказите си за „телектроскопите“ – устройства, които позволяват да се установява в реално време видео връзка с хора на другия край на света. Героят в разказа му е осъден на смърт и преди екзекуцията ползва в килията си телектроскопа, за да разглежда през него страни и хора по целия свят, които иначе никога не би могъл да види.
И накрая трябва да добавим, че списъкът с мечти, които още чакаме да се сбъднат е много голям. Но след всичко разказано до тук имаме много по-силна вяра и в най-невъзможните прогнози.
