Неделен книжен клуб

9 книги на лятото

Нови книги за нови емоции

Определението за оптимизъм било да отидеш на море с деца и да си вземеш книга. В днешно време дори и без детски хаос четенето е лукс, за който в работното ежедневие имаме все по-малко време. Това се променя по време на ваканция и само от нас зависи дали ще релаксираме увлечени в проза, поезия или битовизъм. Ако предпочитате първите две, ние може да ви помогнем да го направите по-качествено. Събрахме препоръките на 3 жени, при които отсяването на качествена литература е талант, а и професия. Вниманието към българските автори ме очарова, със сигурност нещо в селекциите ще очарова и вас, а и ще ви улесни в лабиринта от нови книги. 

Ваня Хинкова от Хеликон

Изборът не беше труден, защото това са трите книги, които прочетох тази седмица, докато бях на море. Изключително смислени истории и добре прекарани часове в четене! Ето ги моите три книги:

1. "Загадката Анри Пик", Давид Фоенкинос (Колибри, 2018)

Това е един роман-мистификация, който увлекателно ни развежда из лабиринтите на издателския бизнес, само за да ни убеди, че понякога в литературата и в любовта историята за историята е по-важна от самата история. Най-доброто след "Деликатност" от Фоенкинос, което съм чела на български!

Цитат: "Всеки може да обожава четенето, достатъчно е да попаднете на добрия роман, на този, който ще ви хареса, ще ви говори и от който не можете да се избавите."

Давид Фоенкинос, превод: Георги Ангелов

2. "Книжарката от площада на билките", Ерик дьо Кермел (ИК Кръгозор, 2018)

Щастлива история за сбъдването на една мечта, която ще ви разходи из 222 мъдри, забавни и поучителни страници, всеки ред от които е обяснение в любов към книгите, четенето, хората и света.

Цитат: "Да четеш, не означава просто да разгръщаш страница след страница, а да отделиш време за думите. Време да се спреш и бавно да ги сдъвкваш, както се дъвче стръкче дива трева, което човек откъсва, бродейки в полето, и го слага в устата си. Означава да си съгласен да оставиш думите да си починат, както се оставя тестото за палачинки, и после отново да се върнеш към тях."

Ерик дьо Кермел, превод: Радка Митова

3. "Не толкова кратка история на самолета", Захари Карабашлиев (Сиела, 2018)

Защото вярвам в силата на добрата българска литература и защото, докато четеш историите му, се чувстваш като дете, което гледа филм за големи и даже не смее да мигне с очи, от страх да не изпусне дори един-единствен кадър.

Цитат: "Говоря за дни, в които знаеш, че нещо невидимо между теб и този свят се е пропукало. 

В такива дни искаш да повярваш, че някъде другаде има любов. Не любов към човечеството, ближния или децата ти, а дива, дълбока, трагична любов към един-единствен човек.

Има такива дни."

 

Вероника - Рон от Laika.bg

Селекцията:

1. Етюди за една ръка, Виргиния Захариева

Новата книга с поезия на Виргиния Захариева е факт!
Чете се от началото до края, без да прескачаш.

"Искаме Другият да ни съдържа. С любовта си да ни предпазва от жестокостта на собственото ни предателство. Книга за привързването, от-привързването и след това."

goodreads:
Teya rated it it was amazing

"СЕКНОВЕНИЕ II
На мен
На теб
Връвта
Отсичам

Мразя ревюта. Не мога да дам ревю на Виргиния."

//
Виргиния Захариева е родена на 02.09.1959 г. в гр. София. Завършва висше образование в СУ "Св. Климент Охридски", специалност Българска филология и Психология. Специализира аналитична психотерапия в Института по психология и психотерапия към Вестдойче Академия, Дюселдорф-Мюлхайм, Германия. Автор е на три поетични книги: "Камъкът, който не слуша реката" (1989), "Кокошката с зашитото око" (1992) и "Кадрил късно следобед" (1996), както и на романа "9 зайци" (2008). Критиката вижда в нейно лице един от ярките представители на ecriture feminine в българската литература. Създател и главен редактор на "P.S." - първото в България списание за джендър изследвания и интеграция между половете. Има 30-годишен опит като журналист във всички видове медии - радио, телевизия, вестници и списания. Специализира производство и реклама на културни програми във френската национална телевизия в Париж, където работи с Бернар Пиво и с Бернар Рап. Участва в създаването на локалната станция на Радио Франс Ентернасионал в София, където в началото прави информационни емисии, а по-късно води предаване за джендър и психоаналитични прочити на съвременното изкуство - "Пространство P.S.", както и предаване за етническа музика.

2. Колко ягоди растат по морето? С илюстрации на Ясен Григоров

Колко ягоди растат по морето? е книга с традиционни английски стихотворения, които са се предавали устно в продължение на векове. Започват да ги записват и издават в сборници в 19-и век. Това е основата, върху която се създава английската литература за деца - с любов към привидно безсмислената, но притежаваща собствена поезия закачка, с вкус към живота такъв, какъвто е /без къдрички и излишъци от розово/ - и най-вече с голяма свобода в общуването с децата. Книгата е богато илюстрирана от художника Ясен Григоров. 

"Тези стихчета, песнички, гатанки и раздумки - както всички народни умотворения - не са съчинени от никого, защото от памтивека се носят от уста на уста. Английските деца ги чуват още в скута на майките си, за да ги предадат след време на своите деца. 

Много-много отдавна, когато нашето момченце беше малко, ние му четяхме тези стихчета, радвахме се, смеехме се, повтаряхме ги отново и отново, измисляхме си и наши, които да приличат на тях. През всички тези години те продължаваха да звучат в мен и малко по малко проговаряха на български. 

Сега, заедно с остроумните рисунки на художника стотина от тях стават достъпни в тази книжка за всички българските деца. Дано ги обикнат като свои. Защото те не поучават и дори не съветват, а откриват с весело любопитство чудатостите на света и са винаги готови за игри и смях. С малките, а и с големите."

- Преводачът   

3. Морска книга, Мортен Стрьокснес /превод от норвежки/ 

Изкуството да ловиш гигантска акула от гумена лодка в огромното море през четирите годишни сезона. 

Историята започва с намерението на двама приятели да се впуснат в улов на едно от най-големите и най-свирепите същества на планетата: гренландската акула. Докато готвят такъмите и порят вълните на Северния океан с гумената си лодка в четири различни сезона, ние научаваме неизброими вълнуващи факти за норвежкия север и неговите хора, за улова на ивичести китове и камбала, за блюдото от език на треска, методите на сушене  стандартите за качество при покупка на тази неповторима по своя вкус риба, за семейния живот на косатките и размера на мозъка на кашалота, за ролята на планктона за оцветяването на планетата, за живота на пазачите на фарове, за произхода на понятието "Скандинавия", за представата на древните за живота в океана и многобройните заплахи, които дебнат от дъното. 

Една книга-енциклопедия, написана с много плам и хумор. Бестселър на всички езици, на които е издадена до момента. Стрьокснес е примамен от фундаменталното тайнство на морето. Това непознаваемо, необитаемо море. Той иска да се потопи в него. "Морска книга" е необикновено успешният израз на това желание. Възхитителна, необуздана ода за морето. 

Превод от норвежки: Мария Змийчарова 

 

Мария Танева от Стоп - КнигАрт кафе в Казанлък

Изборът на три книги се оказа труден. Имам толкова автори, които искам да препоръчам, като Ина Иванова, Людмил Станев, Мария Донева и Росен Карамфилов с тяхната изящна и силна поезия, Яна Букова.....списъка е дълъг. 

1. Започвам с тежката артилерия - Керана Ангелова и нейната "Зана". Казвам тежка, защото автори като нея са рядкост. Изключително интелигентна, превръща думите в магия, която не те пуска до последната страница. Всяка нейна книга си заслужава прочита. Прочетох "Зана" на един дъх, като на сън. Малка книжка, стотина страници, но пълна с любов, послания, размисъл... Препоръчвам я горещо!

2. Живка Иванова и "Плетачката" - един прекрасен и дълбок автор. Изключително сетивна. Поезията ѝ също трябва да се прочете. "Плетачката" - тук ще използвам думите на Кръстьо Раленков, защото са толкова точно казани. Аз не бих добавила нищо повече.
"Историите в тази книга са като димящо черно кафе. Топли. Ароматни. Държащи нащрек сетивата ви. Написани с майсторство и жесток усет към детайла. Истории, които с една подвеждаща лекота заплитат в себе си ироничното, трагичното и в известен смисъл, мистичното. Градски разкази, с някакви вътрешни устои, абсолютно нетипични за психодрамата на градското съществуване. Селски разкази, иронично подкопани в самата си основа от фината, по градски модерна и детайлизирана чувствителност, най-вече на героините. Игра на светлини и сенки. На невъзможни любови и още по-невъзможни примирения. Истории с вкус към асиметричността на човешката екзистенция. Шарени и шантави истории за виенското колело на живота, което ту се въздига, ту пада. Само че разказани без помпозност, а близко и насъщно, на една ръка разстояние – досущ като чашата димящо кафе. Погълнах ги на един дъх и с подобаващо количество цигари. Понеже всъщност обожавам хубаво кафе. А предполагам, вие също." Кръстьо Раленков

3. Тук вече сериозно се замислям между "Грохот" на Силвия Томова, един дръзко и правдиво написан исторически роман с доста интересен поглед към Втората световна война, и книгата на Педро Хуан Гутиерес "Мръсна хаванска трилогия"

"Грохот" ще остане в паметта ми с няколко много плътни и ярки описания на живота във военно време - с цялата болка, тъга, умора и отчаяние, но и с потребността на всеки воюващ да има приятел, с чиято подкрепа би могъл да преодолее неизбежните за всяка война безкруполност, насилие и смърт" - Даниел Пенев. 

"Мръсна хаванска история" не е нова, но за тези, които не са я чели я препоръчвам горещо. Лично аз съм я чела два пъти. Ето това я описва най-точно: "Тази Хавана е един от най-мерзките градове, в който някога ще стъпите. . . в тези страници има толкова откровен секс и разюздани нрави, че ви е простено ако за миг си помислите, че мястото на "Мръсна хаванска трилогия" е в книжарницата на някое отчаяно фоайе за заминаващи. . . можете да четете тези сцени, дестилирани през винаги леко опиянения поглед на земния Педро Хуан, като свидетелство за човешката находчивост и таен оптимизъм, надмогващи почти непреодолими обстоятелства."  - Гардиън.

/снимка: Етюди за една ръка, Виргиния Захариева, laika.bg/