Общество

9 причини, поради които не стъпвам на българското Черноморие

  Ако някой преди десетина години ми бе казал, че ще напиша подобно нещо,  определено нямаше да ми хареса и най-вероятно щях да го сметна за луд...Тогава бях влюбена в българското Черноморие и най-вече в южната част от него. Всичко това разбира се не бе случайно, все пак моите близки и най-вече любимата ми баба правеха всичко възможно безценното им чедо да прекара минимум двадесет дни от лятото някъде из тогавашните къмпинги, като Смокиня и Каваците. Години по-късно любимият ми човек пося в мен тръпката към Созопол и неговото очарование. Именно за това няма как да не изпитам известна

9 причини, поради които не стъпвам на българското Черноморие

 

Ако някой преди десетина години ми бе казал, че ще напиша подобно нещо,  определено нямаше да ми хареса и най-вероятно щях да го сметна за луд...Тогава бях влюбена в българското Черноморие и най-вече в южната част от него. Всичко това разбира се не бе случайно, все пак моите близки и най-вече любимата ми баба правеха всичко възможно безценното им чедо да прекара минимум двадесет дни от лятото някъде из тогавашните къмпинги, като Смокиня и Каваците. Години по-късно любимият ми човек пося в мен тръпката към Созопол и неговото очарование. Именно за това няма как да не изпитам известна носталгия към изминалите времена и разочарование от днешната действителност. От години част от приятелите ни постоянно се опитват да ме провокират с въпроси и упреци относно твърдото ми решение да не стъпя в български курорт. Някои не са съгласни с позицията ми и всячески оспорват очевидното, други се опитват да възприемат аргументите ми, трети изцяло преминаха в моя лагер след някое и друго съвместно летуване в съседна Гърция...
 
Днес обаче за пореден път се сблъсках с поредния патриот, защитаващ идеята за прекрасното българско Черноморие, отдавна отказал се от личния си комфорт в защита на родното и свидното. Не издържах на предизвикателството, може би защото току що се връщам от Гърция и опонентът ми мигновено бе застрелян с аргументи в защита на позицията ми. Списъкът бе впечатляващ, стройно подреден и сякаш обмислян доста преди двубоя ни...изстрелях го за стотни от секундата, оставяйки човека срещу мен безмълвен и дори леко стъписан. Започнах с:
 
1. Какво ще кажеш за презастрояването на Черноморските ни курорти и липсата на въздух в тях?
2. Обслужването във всички видове заведения крещи за приз: „Златна Малинка” без значение дали става въпрос за хотел, ресторант, бар или каквото ти хрумне. Няма да влизам в подробности, но не беше ли ти този, който ми се оплака как миналото лято не си открил нищо, за което да си спомняш с добро...
 
Тук последва кратка пауза, последвана от набързо издекламираното продължение на списъка. Този път, доста по-синтезирано и кратко:
 
3. Липсата на добро и приветливо отношение към гостите и явната демонстрация на липса на мотивация
4. Претъпканите с туристи плажове 
5. Найлоновите пликчетата в морето
6. Мръсотията наоколо
7. Всеобщата какафония и липсата каквото и да била възможност за усамотение
8. Чалгата 
9. И на последно място, но не по значение – неизбежното стомашно-чревно разстройство
 
След като завърших с ясно построения си списък, всички замълчахме. Никой нямаше желание  да продължи разговора. Не се почувствах победител, защото все пак току що оплюх родната си държава, което повярвайте ми, не ме изпълни с гордост... И все пак – продължавам да отстоявам позицията си, надявайки се, че някой ден ще мога отново да изредя този списък, но с положителен знак и в полза на българското.