Пиесата "Аркадия" от Том Стопард е на книжния пазар в България благодарение на издателство "Лист" и преводa на Иглика Василева, на които лично аз искам да кажа едно "Благодаря!" за изживяното удоволствие от прочита.
Самият автор определя точно това свое произведение за връх в творчеството си, нещо, което не бих могла да преценя дали е вярно или не, защото, уви, това е единственото, което ми е познато поне засега от него.
Няма обаче да споря дали наистина "Аркадия" е шедьовър, защото я усетих точно като такъв.
Непринудено иронична, елегантно заиграваща се с идеи, вярно отразяваща епохи и стилове, преплела ранните години от XIX век със съвремието, тази пиеса е като изящно уравнение, уловило мимолетната красота на един танц, предсказващо крехката вечност, сливащо поезията с математилата, мистиката с рационалността. [[more]] Без да е многословен, текстът на Том Стопард е препълнен със символи, в чийто архитектурен градински стил един критик вероятно би събрал множество различни букети - от непринудения полски до навяващия меланхолия такъв от романтизма. Аз обаче съм само един читател с лекомислена душа и отказвам да плета изречения, намекващи удачно или не за тях. Единственото, което искам, е поне още веднъж да повторя, че едно е да си сръчен в писането, друго - да притежаваш талант. И тази разлика прави разказа на едни да ни развлича, а на други - да ни кара да се чувстваме привилегировани, че го съпреживяваме.
