Астрид Линдгрен е една от най-прочутите детски писателки. Родена през 1907 г., тя израства във ферма край град Вимербю, Южна Швеция. Заедно с останалите деца от семейството, прекарва щастливо и безгрижно детството си, а афинитетът й към книгите проличава още тогава.
След като завършва училище, Астрид забременява. Родителите й са шокирани от този факт и й обръщат гръб. За да избяга от укорите им, тя се премества в Стокхолм и започва работа там, но, когато наближава време да роди, тя отива в Дания, където липсата на подкрепа я принуждава да даде детето си за осиновяване. Пет години по-късно съдбата я среща с бъдещия й съпруг - Стуре Линдгрен. Неговото желание да осинови детето на Астрид й дава кураж да си го вземе обратно и тримата заживяват заедно. През 1934 г. се ражда и дъщеричката им Карин. [[quote:0]] Мъжът на Астрид намира възпитанието на двете им деца за истинско мъчениe, докато тя самата е на съвсем различно мнение: "Ако на децата им се даде любов, добро отношение, те сами ще се погрижат за себе си." Точно любовта и отдадеността й към децата я водят към писателската професия.
Първата героиня от своя книга, любимката на малки и големи – Пипи, Астрид Линдгрен измисля в опитите си да развесели болната си дъщеря. Молбата на Карин - мама да й разкаже за Пипи Дългото чорапче, кара Астрид да започне да съчинява историите си за палавото момиче с луничките. Навършила 37, шведската писателка успява да напише първата си книга. Първоначално творчеството й бива неразбрано, но през 1945 г. "Пипи дългото чорапче" печели първа награда за най-добра детска книга. [[more]] След този свой успех Астрид Линдгрен започва работа като редактор на детска литература. Там тя посвещава 25 години от живота си и написва повече от 80 книги, сред които и емблематичните "Карлсон на покрива", "Емил от Льонеберя", "Роня, дъщерята на разбойника", "Братята с лъвски сърца", и, разбира се, "Пипи Дългото чорапче".
През годините Линдгрен получава множество призове за творчеството си: наградите "Ханс Кристиан Андерсен" и "Луис Карол", както и Международната литературна награда на ЮНЕСКО са само някои от тях.
Избрана за най-прочута шведка на столетието, Астрид Линдгрен умира на 94 години в съня си. В нейна памет в дома й е направена мемориална скулптура, наречена "Езерото на Астрид".
"Нямам нищо против да умра. Ще го направя с радост, но сега трябва първо да изчистя къщата."
