Да бъда майка! Добра майка! Толкова беше важно.
Знаещата майка. Информирана по всички въпроси за храненето, ученето, средата, ваксините. Ходеща информационна агенция! Тази майка, която изчита всички форуми, преди да избере педиатър за детето си. Но въпреки това не му се доверява – преди да даде предписано лекарство, изчита не само листовката, но и купища медицински статии. Тази майка, която знае съдържанието на храните и съотношението мазнини, въглехидрати и белтъчини е основата, на която се гради дневното детско меню. Купува дрехи само 100% памук и без изкуствени бои, пазарува от биомагазини и чисти с екопрепарати. И за всичко това има отлично обяснение – рационално и аргументирано, винаги подплатено с научна информация. Ако си позволите да измиете пода й с белина, ще ви изхвърли от дома си, а ако дадете на детето й парченце шоколад, ще събудите звяра в нея. Виж, ако е био, може... Това е майката, на която всичко й е ясно, тя винаги знае как и защо. Има мнение по всички въпроси за отглеждането на децата – от носенето в слинг, през приучването на гърне, до съвременните образователни методики.
Грижовната майка. Тази, която не спира да се тревожи дали детето й е добре, а няколко сопола предизвикват семеен катаклизъм. Няколко сухи покашляния – и вече е завела детето в болница с поставена от нея диагноза, остър ларингит. Това е майката, която предвижда всякакви опасни ситуации, част от които направо фантазни, и вече е предприела мерки да ги предотврати.
Отдадената майка. Тя е винаги на разположение, винаги готова за игра, готова да чете книжки до полунощ, готова да измисля приказки или да се боричка! Без значение дали е уморена. Готова да преглътне своите сълзи, за да участва в играта на детето си сега и веднага. Разбира се, нейните нужди са на заден план. Ако остане време за тях, а време никога не остава. И затова отказва да излезе с приятелка, да отиде на театър, не намира време за фризьор. Не защото няма на кого да остави детето. Не! Просто каква майка би била, ако прекара вечерта навън и точно в тази вечер детето й реши, че му се прави онзи арт проект, който отдавна е приготвила да правят заедно? По-добре да е на разположение.
Тя е невероятна, разтегля времето и пространството, за да бъде всичко едновременно и да бъда безупречна. Да бъде перфектна. Да бъде добра майка!...
Ето това съм аз. Или по-скоро това бях аз.[[quote:0]]Преди време със сина ми се скарахме. Защото след един изключително уморителен ден вместо да си взема душ и да полегна с книга в ръка, аз отново реших да съм изумително отдадена и да приготвя любимата му супа и парти кексчета за разкош. И когато сервирах вечерята, той се появи, дъвчещ шоколад, докопал незнайно откъде. И каза, че няма да вечеря. А аз поех дъх и избълвах лекцията си за вредата от шоколада и колко безотговорно е от негова страна да го яде. Той ми тресна вратата под носа. А след това, останал сам в стаята си, го чух да си говори: „Защо не мога да имам друга майка, която да ме остави на мира, да ме остави да си правя каквото си искам?!“
В мен се сблъскаха две вселени – едната на дълбока болка и обида, а другата на силен гняв, че не съм оценена, не съм разбрана. Експлозията вътре в мен бе тъй силна, че ме остави без думи, без сили, успях да стигна до дивана и да легна там. Нима всичките ми усилия да бъда добра майка бяха безуспешни? Нима не се справях? Къде грешах? И какво да правя с тази супа, по дяволите?! С биотиквички, с биокиноа и още куп биодивотии...
Една огромна буца от гърлото ми се спусна в стомаха. Усетих как струйки мъка се изнизват през очите ми. И заплаках. А въпросите изплуваха от сълзите ми един по един. Защо е толкова важно за мен да съм добра майка? И защо не се чувствам добре въпреки усилията си? Но най-вече – защо детето ми не се чувства добре с мен?
Същата вечер, вече забравил за разправията, преди да заспи, моят син ми каза:
– Обичам те, мамо.
– И аз те обичам. Но кажи ми, моля те, ти какво обичаш в мен, кога усещаш тази любов?
– Ами ей сега, като си лягам да спя, а ти ме гушкаш и ми четеш.
– А друг път сещаш ли се?
– О, да. Обичам те, когато се боричкаме, когато правиш глупави муцунки, когато се смееш силно, когато направя беля и вместо да се нацупиш, ми се усмихнеш и заедно я оправим... Най-обичам, когато без да съм поискал, донесеш две парченца шоколад, след като сме си измили зъбите, и си ги разделим в леглото.
– Ха-ха-ха! Но аз никога не правя така!
– Ааа, веднъж го направи, помня го!
– А кога не ме обичаш?
– Когато ми се сърдиш, че не ям. Дори и нищо да не кажеш, виждам, че се сърдиш. Когато искаш да правя нещо, а аз не искам, и настояваш. Като да ходим в парка.
– Но да ходим в парка е забавно!
– Ами на мен понякога не ми е забавно и искам да си остана вкъщи, но ти се сърдиш. Тогава не те обичам!
Мълча. Не знам какво да кажа. От всичко, което чух, осъзнах, че за детето ми съм както добра майка, така и лоша майка понякога. И той въпреки това ме обича. И всъщност ме обича именно в моментите, в които съм се отказала за миг от „добрата майка“ и съм била себе си.
И в този миг си признах, че понякога съм и лоша майка. И сега ми се случва да няма нищо за вечеря и синът ми да яде сандвичи, защото аз съм излязла да вечерям с приятелка. Или да си легна да поспя, вместо да играем на монопол. Или да зарежа всичко вкъщи и да отида в парка. Сама. Защото аз имам нужда.[[more]]И разбрах, че детето ми няма нужда от добра майка. Той има нужда от истинска майка. Такава, която се грижи и за себе си. Понякога първо за себе си. Която е щастлива. Която знае от какво има нужда и си го дава. Майка, която понякога съзаклятнически посред нощ си поделя един супернездравословен шоколад със сина си. Която понякога не знае, понякога плаче, понякога няма сили и се предава от умора. Майка, която е такава каквато е, а това означава да бъде и лоша майка понякога. Но пък истинска...
