Една сутрин синът ми съобщи, че имат „патронен празник” и няма да ходи на училище. Името на гимназията му е „Добри Войников” и трябва да призная, че на мен това име не ми говори почти нищо. На него, оказа се – също. Програмата за патронния празник не предвижда децата да се запознаят с биографията на патрона, просто са във ваканция един ден. Така че ние с детето ми сами намерихме и прочетохме биографията на Добри Войников – основоположник на българския театър, първият български режисьор, автор на знаменитата комедия „Криворазбраната цивилизация”. За пореден път аз се оказах в ролята на училище за своя син.[[more]]Нищо ново – за децата си ние сме всичко: държава, църква, училище, занималня, културни институции, социален регулатор, политически барометър и едновременно – любящи и подкрепящи ги родители. За мен, като майка на дете, родено в годините на „прехода”, всичко това е напълно нормално. Отдавна съм разбрала и приела, че ако искам детето ми да стане добър, културен, интелигентен човек и съвестен гражданин, само мое задължение и отговорност е да го направя такъв. В повечето случаи – въпреки и дори напук на заобикалящата ни действителност.
Например, как да обясня какво е „национален празник“ – ден, в който се почива и се отбелязват събития, променили завинаги съдбата на държавата? В България няма нито един такъв ден. Независимо дали е 3 март или 24 май, магазините и моловете работят и отиващите натам са много повече от онези, които отиват до някой паметник или музей. Да не говорим, че не е моя работа да водя детето си на паметника на св. св. Кирил и Методий на 24 май, нито да го уча на химна им упорито, година след година. Така и не разбрах защо тази песен не е в задължителната учебна програма всяка година. Накарайте детето си да ви изпее „Върви, народе възродени“ до края и ще видите какво имам предвид.
Аз съм го научила да обича и познава картините на най-големите български художници, показала съм му най-знаменитите археологически находки, събудила съм и поддържам интереса му към литературата – съвременната, адекватна за възрастта му литература. Благодарение на мен той е ходил във всички големи музеи и галерии в България, на театър, на балет и опера. Родителска грижа е и това децата ни да говорят свободно поне още един европейски език, подобно на връстниците си в останалата част на Европа.
Затова отдавна не участвам в дискусии и спорове на тема колко зле е образованието, колко неграмотни са „младите“ и как нямат изградена ценностна система. За себе си аз съм намерила решение и все повече родители правят същото за децата си с всеотдайност и отлични резултати. Поне докато децата им пораснат. И заминат.
