Изкуство

"Преди да се разделим"

След този филм буквално летях по грозните, тъмни и завладени от недовършени ремонти софийски улици в топлата съботна септемврийска нощ...

"Преди да се разделим"

Винаги са ме дразнели лесните етикети на "капацитети" за холивудските актьори. Абе, помислете малко, тези хора са спечелили стотици кастинги, "победили" са хиляди кандидати от цял континент, талантливи почти колкото тях, играли са като деца и юноши в театър, пробили са си път с неистов труд и лишения. Но дори и аз съм подценявал неоправдано Крис Евънс ("Капитан Америка") – седнах малко скептично да гледам режисьорския му дебют "Before We Go" (примерно "Преди да се разделим", известен и като “Преди да си тръгнем”), със забавена премиера за Щатите (уж 21 юли, ама още не е тръгнал, в IMdb е "limited" от следващата седмица), оценен със 7,1 в същия сайт (и не мога да си обясня, че рейтингът му пада, беше по-висок).

Червената лампичка обаче светеше, защото зад сценария седи Роналд Бас ("Оскар" за "Рейнман") и заради ярко независимия статут на продукцията. Оказа се, че филмът е най-доброто, което съм гледал досега през годината – нещо средно между "Веднъж", "Изгубени в превода" и "Преди изгрев" – и едва ли ще излезе от десетката ми за 2015-а! След него буквално летях по грозните, тъмни и завладени от недовършени ремонти софийски улици в топлата съботна септемврийска нощ...

Нюйоркска вечер – на гара Сентръл Стейшън тромпетист свири, прибира инструмента, но като че ли не му се тръгва, говори по телефона с приятел. Това е Ник Вон (самият Крис Евънс), стегнат, мъжествен, с поддържана брада, остри дребни черти и светъл поглед. Покрай него профучава забързана Брук Далтън (британката Алис Ийв, подценявана несправедливо), руса, стройна, елегантна хубавица с ясни сини очи и очарователно, притеснено, одухотворено лице, бързаща за влак, който изпуска. Телефонът ѝ пада, той я настига, за да ѝ го върне, счупен е, няма друг влак до сутринта, затварят гарата, откраднали са ѝ чантата "Прада" с документите, смартфон, кредитните карти и парите в бар, той има само 80 долара и телефонът му е с изтощена батерия. Първоначална враждебност и подозрителност от нейна страна; безкористна, овладяна и премерена помощ от негова. Тя трябва да стигне до Ню Хемпшир до няколко часа, а той – да отиде на купон, където очаква небесно откровение. Двамата неохотно потъват в нощта заедно...[[more]]Барове, хотели, улици, мразовит въздух и бездушен студен неон, безразлични тълпи, разговори, лъжи, недомлъвки, полиция, грешен адрес (изключително изпълнение на "My Funny Valentine" от тромпет и тих женски вокал), приятелят му Дани (Марк Касън), лекомислен, бъбрив, остроумен, среща с бившата любима на Ник, миловидната и с интересно, характерно непропорционално лице Хана (Ема Фицпатрик); разделени са от шест години ("трудна раздяла?"; "има ли други?"), затова е в града и за прослушване при любим пианист – не е ясно кое е по-важно и кое ще бъде знак за другото; разговор по телефона с нейния съпруг в командировка (тя се занимава с арт мениджмънт) и с приятелка ("влез у нас, ключът е под саксията, и вземи писмото от леглото в спалнята!"); посещение при ясновидец медиум през нощта ("така и така трудно спя"); мъдрият, весел и общително любезен Хари (Джон Калъм) – "не позволявай на любимия да определя как да го обичаш", "никога не е идеално, но е важен човекът, с когото ще се караш". "Пътешествие до края на нощта", разголени са, беззащитни и уязвими един пред друг, опознали са се идеално. Но единият ВЕЧЕ обича, а другият ОЩЕ обича... И все пак, на самия финал, може би...?!

Гледаш втренчено, напрегнато, невярващо, конвулсивно стискаш пестник, тръпки те побиват, иска ти се да не свършва, обхваща те чувство на тревожност и неудовлетвореност (но е светло, леко тръпчиво, горчиво и сладко едновременно), проронваш сълза, иска ти се да викнеш на героите, да ги стреснеш... Магията на голямото изкуство!

Повече от Боян Атанасов можете да откриете в личния му блог, статии от който публикуваме с неговото съгласие.