"Бел Ами" e представление на Малък градски театър "Зад Канала", а аз имах удоволствието да го гледам на пловдивска сцена в рамките на театралния фестивал "Сцена на кръстопът". Драматургията е дело на Юрий Дачев по едноименния роман на Ги дьо Мопасан и според режисьорката Бина Харалампиева е най-виртуозната до момента адаптация на Дачев по епическа творба от такъв мащаб. [[more]] Драматизацията на пиесата е действително впечатляваща – сюжетите са пригодени и премислени така, че да могат да пресъздадат целия роман на сцена в рамките на два часа и половина. Постановката интерпретира ситуациите от книгата и ни ги поднася ефектно, с хумор, и то променяйки някои характери и диалози и добавяйки нови такива.
Много ми допадна това, че представлението е динамично и героите преминават от сцена в сцена с голяма лекота. Диалозите са едновременно сериозни, забавни и остроумни, така че два часа и половина отлитат почти неусетно. Тук си заслужава да споменем също и успешното музикално оформление и стилните костюми.
Трябва да призная, че досега не бях гледала Калин Врачански и Луиза Григорова на театрална сцена, така че лично за мен това беше една от причините да се спра точно на тази постановка. Голямото откритие за мен обаче се оказа актрисата Василена Атанасова в ролята на Натали Валтер, която не само че обра най-силните овации на публиката, а и съвсем заслужено е наградена с "Aскеер" за поддържаща женска роля. Герасим Георгиев-Геро е също едно своеобразно явление на сцената и внася огромна доза свежест и хумор в представлението.
След финала на "Бел Ами" имаше бурни аплодисменти, публиката беше на крака.
