Общество

Библията Vogue

Имах нужда от малко време, за да се осмеля да пиша на тази тема. Трудно е да намеря верния тон за нещо, което е толкова преходно и несериозно като едно женско списание и в същото време спътник на жените повече от сто години и неизменна част от културния фон на нашето време. Чета Vogue повече от двадесет години. Всъщност, чета е малко преувеличено, защото в началото не можех да го чета и само гледах картинките, а и сега чета само на езиците, които знам, макар че имам списанието на почти всички езици, на които излиза. В момента по света има осемнадесет издания на Vogue и от тях нямам само мексиканското

Библията Vogue

Имах нужда от малко време, за да се осмеля да пиша на тази тема. Трудно е да намеря верния тон за нещо, което е толкова преходно и несериозно като едно женско списание и в същото време спътник на жените повече от сто години и неизменна част от културния фон на нашето време.

Чета Vogue повече от двадесет години. Всъщност, чета е малко преувеличено, защото в началото не можех да го чета и само гледах картинките, а и сега чета само на езиците, които знам, макар че имам списанието на почти всички езици, на които излиза. В момента по света има осемнадесет издания на Vogue и от тях нямам само мексиканското и португалското. Мога да кажа, че пораснах с Vogue. Както и че Vogue порасна с мен, колкото и да е нескромно, но свидетелство за това е неугасващият ми интерес към списанието, в което през всичките си възрасти, променливи вкусове и интереси, съм намирала информация, отговори, провокации. През всички тези години бях свидетел на промените в съдържанието на списанието, на новите му издания по света, на скандалите и рекордите, свързани с него… За мен Vogue наистина е моята Библия! Всъщност, не само моята, това е всеизвестно прозвище на списанието и то доста добре отразява стремежите на изданието – да задава правила, да обобщава и създава тенденции, да предвожда жените и да им помага да намерят себе си. Не случайно във Vogue работят четирите най-влиятелни модни редакторки в света – истински модни евангелисти – Ана Уинтур (USA), Александра Шулман (UK), Анна Дело Русо (Japan) и Франка Созани (Italy).

Това отдавна не е само списание за млади, богати и добре облечени жени. С изместването на възрастовата граница на клиентките на мода и козметика все по-нагоре, Vogue въведе специално ежегодно age issue, посветено на жените над 40 и повярвайте ми, когато го прочетете, веднага ще поискате да сте поне на толкова, а ако вече сте, ще се възгордеете от това! Разбира се, вече има специално приложение за деца, shape issue, както и power issue  - за жените с власт и жените във властта, изобщо е покрит целият спектър на женските интереси. Почти предсказуемо, Vogue беше първото модно 3D списание в света.

Поне за мен, американското издание на списанието е най-традиционно, с постоянна структура и стил, неизменни рубрики и автори, без да се отклонява и на милиметър от нормите на добрия вкус. Съвсем обратното е италианският Вог. Все пак за една италианка би било обидно някой да я учи какво и как да облича – тя го знае по рождение – така че списанието е много провокативно, злободневно, визуално разточително… Нещо подобно е и френското издание – непрекъснато търсещо границите на красивото и доста често задаващо нови такива – с първия травестит на корица, с деца-лолити, гримирани и с вечени рокли и възрастни, силно набръчкани лица, снимани неприлично отблизо. Руското издание е най-лъскаво и луксозно, нормално за пазар, на който на практика няма средна класа. Моето любимо издание е китайското, в което се съчетава най-доброто от италианската и френската мода, все пак за тази милионна аудитория трябва да има избор от всичко. Индийското издание разказва и за вековното изкуство за обличане на сари, за преражданията и тяхното влияние, за индийките, които са успели без подкрепата на мъж – все още феномен в едно традиционно общество – впрочем в тяхното age issue са най-красивите жени! И е нормално, че японският Vogue е най-странен, не само заради отвесните йероглифи, но и заради много прибрания стил, чисти страници, малки снимки и безумен дизайн на дрехите…

Мога да разказвам още много, но мисля, че вече разбрахте основното –Обичам този красив, динамичен, огромен женски свят, който всички ние споделяме и част от тази любов дължа на Vogue! А вие?