Двата фактора, които предварително зададоха очакванията ми към тази книга, бяха масовият й успех от една страна – надписът „Бестселър“ на корицата в този случай е абсолютно буквален - и фактът, че романът е английски, от друга. Очакванията ми бяха напълно оправдани – романът е написан като четиво, подведено под доста нисък общ знаменател, за възможно най-масова публика, но в него има достатъчно специфични елементи и необичайни хрумвания, за да не е банален и досаден за четене.[[more]]„Момичето от влака“ съдържа двете си най-важни съставки още в заглавието. Всъщност момичето отдавна е жена, но вътре в себе си ние винаги се наричаме „момичета“, а книгата е написана в първо лице, единствено число. И така, Рейчъл е в четвъртото десетилетие на живота си, разведена, безработна, сама и унила, единственото й утешение е алкохолът, с който тя има близки и драматични отношения. С други думи, Рейчъл е непривлекателна алкохоличка. След Бриджит Джоунс е някак по-приемливо и възможно несъвършените жени да бъдат в центъра на разни интересни истории, а съчувствието ни към тях е съвсем искрено. Вторият важен елемент е влакът – отдавнашен герой в английската криминална литература, задаващ по дефиниция парченца от загадката – часове от разписанието, повтарящи се гледки, случайни и неслучайни спътници, усещане за приключение.
Рейчъл пътува с влака до Лондон всеки ден, за да запази пред съквартирантката си, но и пред себе си илюзията, че има работа и някаква цел в живота. Сутрин и вечер тя наблюдава носталгично къщата си, в която сега живеят бившият й съпруг с новата си жена и малкото им бебе и съседите наоколо. Особено симпатични са й семейство новодошли бездетни съпрузи, на които Рейчъл дава имена и приписва предистория, която мечтае да е нейната. Една сутрин от влака Рейчъл вижда красивата непозната да се целува с чужд мъж, а след няколко дни снимките й са във вестниците – момичето е изчезнало и се издирва. Рейчъл иска да разкаже какво е видяла, но се оказва най-ненадеждният свидетел на света и трябва да открие всичко сама.
Разбира се, в екранизацията ролята на Рейчъл е поверена на Емили Блънт – Холивуд не може да си позволи филм с непривлекателна актриса. В този смисъл книгата е по-честна, достатъчно увлекателна и умерено страшна. Перфектната книга за дълго пътуване – а в този случай това е напълно уместен комплимент.
