Неделен книжен клуб

"Брит-Мари беше тук", Фредрик Бакман

Брит-Мари идва, за да ни напомни, че новото начало е винаги възможно и нещата се случват по-лесно, когато има списъци и правила.

"Брит-Мари беше тук", Фредрик Бакман

В един почистен, подреден и леко тъжен свят Брит-Мари идва, за да ни напомни, че новото начало е винаги възможно и нещата се случват по-лесно, когато има списъци и правила. Защото обичта, простата човечност и почтеност в отношенията са изключително важни дори в нашия дигитален свят.

Абсолютно очарована от "Човек на име Уве" и доста разочарована от "Баба праща поздрави и се извинява", имах известни резерви към третата книга на Фредрик Бакман. За щастие тя чудесно напомня на първата, без фалшивия тон и неубедителните мъдрости на втората, и се чете леко и с удоволствие.

Брит-Мари е на 63 години – по традиция героите на Бакман са възрастни хора, което е и първата предпоставка да не се адаптират лесно към реалността наоколо. Отгоре на всичкото през последните повече от 40 години Брит-Мари е била домакиня, придатък на успешния си самоуверен мъж, и няма и най-елементарни умения за оцеляване – не шофира, не ползва мобилен телефон, не пътува. Поне докато не й се налага да направи всичко това за пръв път. [[more]] Структурата и логиката на историята доста напомнят на Уве – точно като него Брит-Мари е отчаяна, връзката й с любимия човек е прекъсната драматично и само срещата с напълно случайни и наглед "неподходящи" съседи ще я спаси от пълното отчаяние. На свой ред и Брит-Мари ще ги спаси, при това далеч не само от хаоса и мръсотията наоколо.

Няма да ви отнемам удоволствието да прочетете сами историята на тази опърничава възрастна дама и децата от нейния футболен отбор. Струва ми се, че доста неща в книгата се повтарят излишно, защото човек със странностите на Брит-Мари се запомня лесно и без натрапчиво описание на маниите му отново и отново. Неочакваният финал страхотно ми допадна! Прочетох книгата за един ден с голямо удоволствие, но си признавам, че повече няма да следя творчеството на Бакман. Три пъти от същото е предостатъчно, поне за мен.