Начин на живот

Да се влюбиш в Буенос Айрес

Уредените еднопосочни улици, архитектурата с ярко френско влияние и прекрасният аромат на цъфнала липа са навсякъде...

Да се влюбиш в Буенос Айрес

Толкова е лесно да се влюбиш в Буенос Айрес! Уредените еднопосочни улици, архитектурата с ярко френско влияние и прекрасният аромат на цъфнала липа са навсякъде, също както и типичните ресторанти (рarrilla) и разбира се, аржентинските вина.

Градът е предимно равен, което го прави много подходящ за туристи като нас, любители на градските походи. Придвижвахме се предимно пеша (втория ден неусетно извървяхме 23 км), а когато разстоянията бяха по-големи, използвахме Uber. Два дни ни бяха напълно достатъчни, за да отметнем от списъка всички места, които искахме да посетим. Тъй като обаче бяхме планирали три дни за аржентинската столица, посветихме последния ден на малко спокойно градче наблизо – Тигър.

Отседнахме в "Палермо Сохо", част от квартала "Старо Палермо". В "Палермо Сохо" и "Палермо Холивуд" има множество малки бутик-хотели и ресторанти, работещи до късно.

Съвет: Не се притеснявайте, ако при пристигане в хотела вратата е заключена. Това е често срещана практика сред малките хотели дори и денем. Просто потърсете звънеца, на който да позвъните.

През първия ни ден в Буенос Айрес започнахме нашата градска разходка от Палермо в посока квартала "Реколета" с цел да посетим известното едноименно гробище. Като цяло не съм почитател-посетител на гробища, но това е толкова известно, че просто нямаше как да го пропуснем. Пътьом минахме по булевард "Освободител" (Avenida Libertador) и хлътнахме набързо в Японската градина (Jardín Japonés). За миг наистина се почувствах много далеч от Южна Америка...

Следващата ни спирка в този красив слънчев ден беше Floralis Genérica – огромно сребърно цвете, проектирано от аржентинския архитект Едуардо Каталано. Тази градска забележителност е открита през 2002 г., а всяко от листата й е дълго 13 метра. Същите тези листа всяка вечер се затваряли, за да разцъфнат величествено на следващата сутрин. За съжаление, днес тази високотехнологична функционалност не работи. Така красивото 18-тоново творение е с постоянно "цъфнали" листа и отразява града и Националния музей за изящно изкуство в близост.

Близо до парка с Floralis Genérica случайно попаднах на тази дървена стена с ангелски крила – творба на местния артист Келси Монтаге, и не успях да устоя на изкушението да се снимам.

След като излязохме от парка с нестандартното алуминиево цвете и направихме кратка разходка в района, пристигнахме при гробището "Реколета". Президенти, военни герои, влиятелни политици, както и каймакът на богатото аржентинско общество почиват зад тежките порти и високите стени. Гробът на Евита (Ева Перон) също е тук и не е никак трудно да го намерите. След като влезете през главната порта, продължете направо и завийте наляво покрай статуята насреща. Малко по-напред мавзолей ще ви препречи пътя – заобиколете го отдясно, след което завийте надясно по "широката улица". След три "пресечки" завийте наляво, където със сигурност ще има тълпа от хора. 

Както вече споменах, не съм почитателка на гробища, така че скоро след като посетихме гроба на Евита, напуснахме "Реколета". Лесно намерихме основния булевард "9-и Юли" (Avenida 9 de Julio) и се отправихме към Микроцентъра – същинският център на Буенос Айрес.

Вървейки на юг по същия булевард, стигнахме до известния театър "Колон". Заради акустиката му National Geographic го поставя в официалния Топ 5 на най-добрите оперни помещения в света. Всъщност театърът е на 3-то място след Ла Скала в Милано и Театро ди Сан Карло в Неапол. След като отваря врати през 1908 г., "Колон" става известен с безброй поставени световни опери, балети и класически концерти. Сред светилата, качили се на сцената тук, са Мария Калас, Астор Пиацола, Ричард Щраус, Игор Стравински, Пласидо Доминго и Лучано Павароти. Великолепната му 7-етажна сграда разполага с близо 2500 седящи места и пространство за още почти 500 правостоящи. Има специални турове, които дават възможност за посещение зад кулисите, но за съжаление, ние пропуснахме това преживяване.

Почти срещу театъра, на близкото кръстовище, се намира Обелискът на Буенос Айрес – построен през 1936 г. и висок 67 метра.

Ако искате да отидете направо на Майския площад (Plaza de Mayo), завийте наляво по улица "Роке Саенз Пеня", но според мен, да се загубиш из уличките на Микроцентъра, е много по-приятно.

Майският площад е основният площад в аржентинската столица. В центъра му има бял обелиск – Майската пирамида (Pirámide de Mayo), която е най-старият национален монумент в Буенос Айрес. Построена е през 1811 г., за да отбележи първата годишнина на независимостта от Испания.

Розовата къща (Casa Rosada) е Президентският дворец и заема цялата източна част на площада. Всъщност тук са само служебните кабинети, а същинската президентска резиденция се намира в спокойния квартал "Оливос", на север от центъра. Това, което се вижда от площада, е задната част на сградата. Според някои розовият цвят най-вероятно идва от опита на президента Сармиенто да установи мир по време на своето управление през 1868 г.-1874 г., смесвайки червения цвят на федералистите с белия на унитаристите. Съществува и друга теория, според която стените на президентския дворец са боядисани с говежда кръв, което е било обичайна практика в края на XIX век.

Следва продължение...

 

Randomly Blogging Around е проект, посветен на преследването на мечти, включително и на онези леко позабравените, които с времето по една или друга причина са останали на заден план. Мина твърдо вярва, че забързаното ежедневие няма никакво право да й отнема мечтите и споделя преживяванията си без филтър и розови очила в блога си и в Инстаграм.