Неделен книжен клуб

"Бухтичка" – за красотата, която си тежи на мястото

Не всичко в този живот е стегнати глутеуси и плочки на корема.

"Бухтичка" – за красотата, която си тежи на мястото

Пълно момиче, което се явява на конкурс за красота, за да впечатли атлетичния си възлюбен. Не, това не е някаква гавра с жените с плюс сайз размери, а е манифест за дамите, които се чувстват добре в кожата си, независимо колко тежат.

В "Бухтичка" Джули Мърфи дава най-прекрасния отговор на въпроса "Как да имаш перфектно тяло за плажа?". И той е: "Имай тяло. Иди на плаж". Романът й е отрезвителен шамар за всички, които робуват на манията за хубава фигура. Най-вече защото, грижейки се за тялото си, са забравили да се погрижат за душата си. [[quote:0]] Не всичко в този живот е стегнати глутеуси и плочки на корема. Но не ме разбирайте погрешно! Романът, който е обявен за книга на годината на Amazon, съвсем не насърчава да не ставаме от дивана и да се тъпчем с храна. Напротив. Авторката просто разкрива как всеки заслужава да бъде уважаван заради личността си и как трябва да се научи да се чувства добре в кожата си.

Освен това между забавните ситуации Джули Мърфи разглежда и един много важен феномен – желанието да получиш одобрението на родителите си и да тръгнеш по техните стъпки. Желание, което в много случаи е подсъзнателно, но не бива да се следва сляпо и на всяка цена. Героинята Уилоудийн Диксън сама се е провъзгласила за дебелана, защото се сравнява с майка си – бивша кралица на красотата. Дали е случайно, че в крайна сметка решава да се яви на конкурс, който майка й е спечелила преди години? Когато става дума за стремежа да се отъждествиш с родителите си, нищо не е случайно. [[more]] Мърфи показва, че в крайна сметка не е важно да получим чуждото одобрение – дори това на родителите си. Важно е да се научим да се харесваме такива, каквито сме. Дори и да звучи в стил американско позитивно мислене, всъщност е истина. И е едно от най-важните неща, на които можем да научим децата си. Все пак романът е в категория юношески, така че очакванията ми към него бяха напълно оправдани. Той не беше претенциозен, накара ме да се забавлявам, срещна ме с една цветна, емоционална и завладяваща 16-годишна героиня, чиито борбеност и самочувствие ми се прииска да съм имала на нейните години.