Изкуство

"Bye Bye Germany" (2017)

Това е една истинска история и дори онова, което не се е случило точно така, пак е вярно.

"Bye Bye Germany" (2017)

Ненаучените уроци на историята в нашата част на света. Този филм от програмата на последния Берлински кинофестивал със сигурност е точно за гледните точки, останали до днес напълно непознати. Защото говорим за комедия за оцелелите в Германия евреи непосредствено след Втората световна война. И в този филм има всичко, за което традиционно не се говори – далавери, заобикаляне на закона, черна борса, присвояване на чужди самоличности и спомени за войната, които са всичко друго, но не и героични. [[more]] „Това е една истинска история и дори онова, което не се е случило точно така, пак е вярно.“ – така започва филмът. 1946 г., Франкфурт на Майн, Американски транзитен лагер. Оцелелите от концлагерите евреи чакат за разрешения за емиграция в САЩ. Сред тях е и Давид Берман – елегантен мъж, който умее да се шегува с каменна физиономия, пуши със златно цигаре и е разследван от контраразузнаването. Берман е единственият оцелял от голяма търговска фамилия на търговци на бельо. И докато чака в лагера и ходи всеки ден на разпити при красивата еврейка Сара, той събира неколцина оцелели като него, облича ги в прилични дрехи, дава им немски имена и тръгват да продават бельо на немските домакини. Търговията им не е точно почтена, но коя ли търговия на този свят е почтена в крайна сметка? Давид и партньорите му са толкова убедителни и невероятно изобретателни, че на моменти ми идваше да ръкопляскам и да викам „Браво!“.

Междувременно се разбира, че Берман е оцелял в концлагера, защото вероятно е живял в бараките за сътрудници на нацистите. Истината не е нито толкова плашеща, нито толкова интересна, но както казва самият Давид, „ако хората не послъгват от време на време, животът ще е абсолютно непоносим.“

Детайлите във филма заслужават специално внимание – леко прокъсаните яки на ризите, закърпените балтони, разрушеният Франкфурт и жените, облекли най-хубавите си дрехи, защото други не са им останали. Музиката отлично допълва неочакваните емоционални завои в историята, а стремежът на евреите да оцелеят и да живеят с чувството на вина, което никога няма да ги напусне („Защо точно аз оцелях?“), е наистина впечатляващ и със сигурност истински.

Финалът? „След войната в Германия остават да живеят около 4 000 евреи. Повечето от тях така и не успяват да обяснят на децата си защо.“