Изкуство

"Черното пиле" на Мариус

Ако го бях гледал навреме, миналия сезон, щеше да е в тройката (поне) на годишната ми класация. Мариус се завърна. В перфектна кондиция и с творчески размах!

"Черното пиле" на Мариус

[[more]] Всички моноспектакли на Мариус Куркински (когато режисира други, е среден, меко казано, защото е нежен и деликатен вежлив човек и му се качват на главата, това е моето обяснение) са събитие, и то, смея да кажа, от европейска величина. Не му се получиха само "Евангелие по Матея" (там беше респектиран, като всеки набожен човек, от текста) и предишният, по Чехов (пълен провал).

Именно затова подходих с боязън, разумна предпазливост и душевен трепет към новото представление - "Черното пиле" по Николай Хайтов. Ако го бях гледал навреме, миналия сезон, щеше да е в тройката (поне) на годишната ми класация. Мариус се завърна. В перфектна кондиция и с творчески размах!

Два часа (!) на сцената без почивка той ни прави съпричастни, не ни разказва, а ни потапя дълбоко в случващото се и съпреживяваме духовно, сковани и вцепенени в транс на стола, три простички житейски истории.

"Мерак" е за първичния старозаветен живот на село, а помъдрял старец проглежда и се научава от един коч на любов, внимание, нежност, мека обич, които се опитва да предаде на другите, младите, защото за него остава само разкаянието. А жената трябва да бъде приласкана, погалена, обгрижвана, обичана, обсипана с внимание...

"Пазачът на овесената нива" (много близък до "Дърво без корен") ни описва почудата на здраво стъпилия на земята морален, работлив и честен селски човек от покварата на града, от предателството на близките и любимите, които приживе алчно и лакомо искат да разделят неговото имане, спестено с пот на челото и непосилен труд. Разочарован и по чудо излекуван от смъртоносна болест, той намира спасение пак в труда, дори в творчеството и вдъхновението - посажда овесена нива и я защитава с цената на всичко от дивите прасета, а и от хората. Последен стожер и идеалистичен рицар.

"Черното пиле" пък изключително оригинално, от специфичен ракурс ни запознава с най-милия спомен на разказвача - погребението на един кос! Заедно с партньорката си и чрез изобретателното и умно посредничество на Гогоша, негов собственик, но и приятел, той е веселил и радвал цяла чаршия с подобната си на свирка песен! Заколват Гогоша, а новият собственик, повърхностен и тесногръд прост и зъл търгаш, убива женската, защото мъжкият не пее. Какво му остава на черното пиле, само, тъжно, отчаяно и без вечната любима? Сякаш и ние сме на поклонението и преглъщаме сподавено сълзите. Преди да избухнем, скочили на крака, във френетични ръкопляскания. Не, овации!

 

Боян Атанасов е жива софийска легенда, човек на живота, на киното, на театъра, на музиката. Само който не го познава, само той не се е впечатлявал от неговите енциклопедични знания в гореизброените области и не само в тях. За наша радост Боян има собствен блог, статии от който публикуваме при нас с неговото любезно съгласие. Останалите му титанични материали можете да откриете тук.