Неделен книжен клуб

"Чистка" на Софи Оксанен

„За Софи Оксанен се говори, че тя е най-хубавото нещо, случило се на финландската литература през последните десетилетия – аз твърдя, че без колебание можем да махнем думата „финландска“ и истината ще остане непроменена.“

"Чистка" на Софи Оксанен

„Чистка“ е книга за миналото на Естония – фашисткото и съветското. „Чистка“ е книга за отношенията между две сестри – пълни с любов и пълни с ненавист. „Чистка“ е книга за историята и поколенията, но и за малките човешки страдания и радости.

В началото всичко започва с една селска естонска кухничка и една муха. Не разбираш как, но скоро си даваш сметка, че си изправен пред сериозна литература. До края на книгата мухата от жужаща досада се превръща в символ, но не от онези натрапчивите, които критиците обичат, а от онези, които влизат под кожата ти и ги усещаш, така да се каже, на живо.

За този роман младата финландска писателка Софи Оксанен взима наградата „Европейска книга“ за 2010 г., както и двете най-престижни литературни награди в страна та си. „Чистка“ е преведена на 43 езика и макар никак не е лека за възприемане, явно е докоснала сърцата на европейските и най-вече скандинавските читатели. Самата Софи е родена в семейството на финландец и естонска емигрантка и това, разбира се, обяснява стаената между страниците любов към малката прибалтийска страна с толкова трагично минало и раздирана и до днес от противоречията между естонци и руснаци.

„Чистка“ не раздава кухи морални присъди и успява да излезе от клишетата, с които се пише за социалистическия режим, като в същото време недвусмислено заявява присъдата си. За нас, живелите в това време и в подобни общества, всеки опит за манипулация на миналото и извъртане на истината, дори на книга, е болезнен. Хубавото на „Чистка“ е, че успява да преплете личното и историчното, но и да бръкне в раните, които още не са заздравели. Лично аз съжалявам, че българското изкуство досега те е могло да роди подобно творение, което да ни прости с миналото по подобаващ начин.

„За Софи Оксанен се говори, че тя е най-хубавото нещо, случило се на финландската литература през последните десетилетия – аз твърдя, че без колебание можем да махнем думата „финландска“ и истината ще остане непроменена.“ (в-к Хелсингборгс Дагблад, Швеция).