Този театрален сезон, който започна и продължи изключително слабо, има шанс поне да се превърне в "сезона на Чехов". След представлението-явление "Иванов" в Младежкия последва, при това без много да му отстъпва, "Човекът, който искаше" на Маргарита Младенова в "Зад канала". Заглавието е цитат от един герой на Антон Павлович, нарочно няма да кажа кой.
Режисьорката е драматизирала няколко разказа - "Верочка", "Дамата с кученцето" (който обаче няма отчетлив край), "Учителка". Привлякла е млади и талантливи актьори (веднага ще кажа, че в този театър сценографията винаги е проблем, постна и претупана) - Алиса Атанасова, Весела Бабинова, Владимир Зомбори, Луиза Григорова, Владимир Димитров, играещи отдадено и с плам.
Темите (които ни увличат, вълнуват и разчувстват) са доста мрачни: невъзможността на любовта, пропусната престъпно да си отиде, да се изниже леко, ефирно и неусетно; мързелът и инерцията, леността и безразличието; ненужните бездействени мечтателност, съзерцателност и наивност; примирението и душевните терзания, които не водят до нищо друго освен до самоомраза и вцепенение, защото са показни и фалшиви; задушаването на собствените способности и талант от неувереност, комплекси и страх; приемането на грубостта, простащината, пошлостта и дебелащината като водещ принцип и успешен пример; черната безпътица и непрогледно нещастие... [[more]] Накрая идва ярко-комичното, изобретателно-остроумно и искрящо-забавно "Предложение" (единственият истински театрален текст, знаете, за "волските ливадки"), колкото да ни върне в 90-те при "Сфумато" и стихийния гигантски талант на Владимир Пенев и Светлана Янчева, вещо подкрепяни от недооценения като актьор Иван Петрушинов (припомнете си "Арт" на Пламен Марков).
Лошото е, че последната част не е много на място и е в тотален конфликт с дотогавашния тон и настроение на спектакъла. Може и да е търсено, но е малко стряскащо, защото внушението и посланията се разводняват и леко избледняват. Ала това не е чак такъв проблем или непростим недостатък, а просто своенравно, снобско и ексцентрично.
Боян Атанасов е жива софийска легенда, човек на живота, на киното, на театъра, на музиката. Само който не го познава, само той не се е впечатлявал от неговите енциклопедични знания в гореизброените области и не само в тях. За наша радост Боян има собствен блог, статии от който публикуваме при нас с неговото любезно съгласие. Останалите му титанични материали можете да откриете тук.
