Малко по малко лауреатите на култовия кинофорум "Сънданс" стигат по различни канали (разбирай торенти, за НВО и "Синемакс" е рано) до нас (това вече стана със "Slow West", имам постинг). И то дори неатрактивни, нарочно трудно комуникативни, грапави и леко снобски фестивални заглавия като чилийския (фен съм на тяхното кино) "Matar a un hombre" ("Да убиеш човек"), с Голямата награда на журито на "Сънданс" и награда KNP в Ротердам, оценен със 6,4 в IMdb, на вече известния сред професионалистите Алехандро Фернандес Алмендрас (участие в Кан с "Huacho").
Хорхе (Даниел Кандия) е обикновен скромен човечец, с набито тяло, къси ръце, обла глава и добродушно брадясало лице. Гледа страхливо и предпазливо в земята, докато се връща от нископлатената си работа като общ работник и пазач в горско стопанство. Пресрещат го местните (никак не млади) хулигани – предвождани от огромен агресивен груб скандалджия с издадена долна челюст, многократно чупен нос и злобни празни очи, по прякор Калуле (Даниел Антивило), – които уж играят футбол, но му открадват дори спринцовката с инсулин и апаратчето за измерване на кръвната захар (той е диабетик). Хорхе се прибира вкъщи при жена си Марта (Алехандра Янес), отрудена, сприхава и натякваща, при превръщащата се в привлекателна млада жена дъщеря Никол (Дженифер Салас) и живия, пъргав, схватлив и умен син Хорхито (Ариел Мателуна). Именно последният решава да откупи откраднатия уред (по-лесно и по-бързо, отколкото да викат полиция) от крадеца, който по принцип търгува с наркотици и живее в близките социални жилища. Чува се изстрел, Хорхе притичва, Хорхито е ранен, а Калуле нарочно се прострелва в тялото (безопасно), за да симулира самозащита...[[more]]Оттук филмът заприличва малко на хърватския "Такъв е редът" – семейството следва покорно, възпитано, примирено и стриктно установените правила, минава през полиция, съд, доказателства, свидетелства, а неприятният, раздразнителен и заплашителен рецидивист все пак е осъден на десетина месеца затвор, но след като излиза, започва целенасочено, маниакално и педантично да ги тормози (Хорхе вече се е изнесъл, предстои развод, а Хорхито като по чудо оздравява). Дори посяга на Никол на обществено място, нанася ѝ тежка душевна травма, за радост се спира преди сексуалния акт, само грубо и просташки я опипва... Психическото и физическо насилие е толкова нетърпимо, ситуацията е толкова мрачна и безнадеждна, че притиснат от обстоятелствата, срама, самообвиненията, униженията и вербалните обиди на Марта, Хорхе взима една двуцевка и отвлича Калуле...
Финалът не е толкова предвидим, колкото си мислех, а филмът великолепно пресъздава механизма (почти като в документална лента – оказа се, че разказва истински случай), по който един обикновен дребен, вежлив и хрисим човечец бива превърнат от безпардонната и ненаказана ежедневна и повсеместна агресия (пред безучастния поглед на полиция, съд и останалите институции) в хладнокръвен убиец. Но той, за разлика от другите зли и жестоки скотове, има морал и съвест...
Все пак очаквах повече от тази история, окичена с такива авторитетни и престижни награди. Като че ли преобладава лекото разочарование, съчетано с повишено внимание към бъдещите филми на безспорно талантливия и обещаващ Алмендрас.
Повече от Боян Атанасов можете да откриете в личния му блог, статии от който публикуваме с неговото съгласие.
