Даяна Ханджиева – да се потопиш в желанията си

Даяна Ханджиева – да се потопиш в желанията си
СПОДЕЛЕТЕ ТАЗИ СТАТИЯ

Когато си обаятелен и не можеш да избягаш от обвивката си. Даяна направи много елегантна крачка към популярността с ролята си в сериала „Скъпи наследници“. Същата елегантност я притежава и тя самата. Доза наивност, доза невинност, доза крехкост – всичко това се улавя у Дая. И може би е характерно за младата й възраст. Но едно преимущество я издига леко отгоре – не е глупава и не й се налага да компенсира с визия. Къде е следващата й голяма роля? Може би вече си я мечтае и нея...

Родена си с друго име – Катерина, с което си била само един ден. Замисляла ли си се дали пък тази промяна не е сменила кармата ти, за добро или за лошо?

Мислила съм го, да. Не знам дали това е знак за сегашната ми роля на Катерина в сериала, не съм наясно и с нумерологични изчисления, но мисля, че с Даяна имам по-голям късмет в живота. Не знам как щеше да е с Катерина, има много „ако“… Майка ми ме е кръстила на баба ми.

По време на снимките на сериала имаше много случайности. Ивана Папазова е родом от селото, от което е баба ми. Когато съм била на 3-4 години, майка ми ме е запознала с нея. Естествено, нищо такова не помня. Но сега като се намерихме с Ивана, тя се сети. И играе моя майка – още един знак. Благодарение на такива знаци започнах да си мисля, че може би това си е била моята роля, че може би е била предопределена за мен.

Очаквала ли си да ти се случи тя или нещо друго, което да те вдигне малко по-нагоре?

Мога да кажа, че аз си я пожелах, и знаех, че някога ще дойде. Появи се по начина, по който си мислех, даже малко прескочи няколко стъпки. Мислех си, че първо ще имам второстепенни роли, след това нещо по-предно, докато стигна до главна. Взе че дойде директно.

Ама някои правят много второстепенни и никога не стигат до голямата…

Ако не стигнеш – кофти, но не знам дали е много добре направо да те хвърлят в дълбокото. Защото чувствах, че не мога да плувам, а ме хвърлят в дълбок басейн. Ако имах тези десет малки стъпки, може би щях да се усещам по-спокойна, по-готова и с повече опит. От друга страна, с тези 170 серии натрупах толкова опит, колкото щях да имам с тези десет малки стъпки. 

Няма значение дали срещу мен е Хоук, Кадурин или баща ми – те се държат по един и същи начин с мен.
Снимахте година и половина. Този затворен кръг как ти повлия?

За това време повече живеех в сериала, отколкото в реалния живот, защото прекарвах 12 часа на ден с тези хора, с отношенията ни. Зад камера се случваха и други интересни неща на терен… Беше период, който мина естествено.

Имате си затворена страница във Facebook, само за вас.

Да :), и не допускаме външни лица, защото има много компрометиращи материали. Всеки, който е снимал нещо на терен, е качвал. Това ми е любимата страница в мрежата. Особено сега, когато всичко приключи, често попреглеждам стари материали и си припомням какво беше и колко добре си изкарахме заедно.

Да не забравяме, че си снимала с Итън Хоук. Къде е разликата между това срещу теб да стои той и български опитен актьор като Георги Кадурин, да речем?

Итън Хоук направи така, че да няма разлика. Беше изключително човечен и земен. Изобщо не се държа като холивудска знаменитост, която да ме гледа отвисоко. Така че няма значение дали срещу мен е Хоук, Кадурин или баща ми те се държат по един и същи начин с мен. Кадурин ми стана много близък, когато по стечение на обстоятелствата се улучихме в Барселона с него и семейството му. Обикаляхме заедно града, взехме си еднакви шапки. Дъщеря му Лора вече ми е от близките приятелки.

Успя ли да откриеш призванието си?

Не мога да тълкувам правилно тази дума, защото ми е трудно да кажа дали съм го намерила. Знам какво обичам да правя.

Къде ти е сърцето?

Може да бъде на много и различни места. Не го ограничавам с едно любимо нещо. Обичам да играя, искам да го правя, искам да се развивам в тази посока. В същото време обожавам да танцувам и там искам да ставам все по-добра. Не мога да кажа, че реденето на пъзели ми е призвание :), но ми доставя удоволствие. Може да съм си намерила призванието и да съм в търсене на следващото. Докато си жив, търсиш още и още… Не мисля да се ограничавам.

План B ти е да се занимаваш с маркетинг. А ако ти се наложи да ползваш план C?

Не съм стигала до C, честно казано. Мисля, че A и B са ми достатъчни, тъй като досега житейският ми опит ми е показвал, че с каквото се захвана, ми се получава. Не знам дали е късмет или нещо друго, но не съм мислила да продължавам азбуката. Наистина не съм се замисляла… Хм. Може би бих отворила школа за танци. Или дискотека, в която да има много повече място за танци, отколкото в момента, тъй като сега масите заемат повече място и пречат. Вероятно това са C и D.

Виждаш ли как стигна до D :). Понякога на човек му се налага да се откаже от A и B.

Тогава предполагам, че животът ще ми покаже накъде да поема.

Говорихме за пътуването в Барселона. Част от живота ти ли е пътуването?

Все още не, но ми става все по-интересно. Сега съм само на етап набелязване на дестинации. Не знам дали

Радостина Колева е създател на сайта cultinterview.com. Усещането, че писането белязва живота й, винаги е било осъзнато. Независимо дали става дума за писане на музика, стихове или интервюта, удоволствието й е било върховно. Да се губиш и да се намираш в думите, да започваш и да откриваш съвсем точно как да завършиш… Да рисуваш, да добавяш щрихи, да добавяш емоции и да се получава нещо, кое...