Да си влюбен, е прекрасно, пре-крас-но, но това си е болестно състояние. Когато се влюбим, биохимичната картина на тялото драстично се променя, което води до намаляване на стреса, необясним ентусиазъм и среднощна бодрост, но и до пълно оглупяване и липса на концентрация. Моя приятелка наскоро определи влюбеността като „тотал щета“ за психиката. И как по друг начин да я наречем, щом като след третата среща с възлюбения започваме тайно да мъдрим имена на неродените си деца и се хилим като зелки без видима причина?!
В нашия „контролен център“ – мозъкът – функционира система, която ни активира за неща, от които се нуждаем и които са насочени към създаване на поколение. Основният ѝ хормон е допаминът (хормонът на пристрастяването). Храната, сексът и постигането на дадени житейски цели повишават нивото на допамин, а той, от своя страна, ни „дава награди“. Колкото повече допамин се освобождава, толкова повече се активира „схемата“ за награждаване и толкова повече нарастват очакванията ни.
Най-много допамин се отделя с оргазма.
Тъй като допаминът е хормон на зависимостта, той има възможност да ни превърне в „любовни наркомани“, а неговото „отнемане“ от тялото (при раздяла например) може да доведе до тежка абстиненция.
„Молекулата на любовта“ – фенилетиленаминът – е причината да се освобождават по-големи количества допамин при състояние на влюбеност. Това е хормонът на увлечението и той „събужда“ привличането към определен индивид. Фенилетиленаминът намалява и апетита и води до чувство за ситост. Ето защо се „хвърляме“ към шоколада, когато сме нещастни в любовта – в него просто има „любовни“ молекули.
На бурната и агресивна сила на допамина противодейства окситоцинът (наричан „хормон на гушкането“). Той е отговорен за нежността, обичта, привързаността и състоянието на доволство и блаженство. Окситоцинът е хормонът и на приятелството и именно той е „феята“, която прави възможна дългата и продължителна връзка, създавайки усещането за сигурност и уют. Липсата на гальовност у някои хора всъщност означава липса или ниски нива на окситоцин.
Серотонинът също е наричан „хормон на любовта“, но той по-скоро
влияе на настроението и чувството за щастие. Той е балансьор и естествен антидепресант. При състояние на влюбеност неговите нива се покачват и могат да доведат до еуфория. И обратното – при любовна мъка те рязко спадат и това (като нищо) може да ни докара неврози, депресии или риск от сърдечни проблеми.
За физическото привличане са отговорни феромоните. Ние буквално ги надушваме в миризмата на партньора (макар че те нямат аромат).
Ако вярвате в „любов от пръв поглед“, вероятно имате предвид „любов от първо подушване“.
Най-голямо количество феромони се отделят при състояние на щастие, затова бъдете щастливи, за да привлечете любовта.
Тестостеронът и естрогенът са полови хормони на секса. Освен че ни прави по-агресивни (в по-голяма степен мъжете), тестостеронът е необходим за сексуалната възбуда. Хората с по-високи нива на тестостерон имат нуждата да доминират и са по-дейни и активни.
Естрогенът ни превръща в „съблазнителки“ и провокира у нас желанието да се отдадем на мъжа. Намалените нива на естроген в тялото водят до остеопороза.
Ендорфинът играе ролята на естествен морфин. Представлява невротрансмитер, който успокоява болката, създава чувство за сънливост и замаяност. Нивата му се повишават при докосване на любимия/любимата.
За „любовното“ сърцебиене е отговорен адреналинът, който активира нервната система, а за верността и моногамията – вазопресинът.
Тази хормонална „дисекция“ на любовта по никакъв начин не убива нейната магия. Единствено доказва, че имаме физическа нужда да се влюбваме и да се споделяме един с друг. Освен че е здравословно, това е много мотивиращо, тонизиращо и (със сигурност) е най-вдъхновяващото чувство, което ни превръща в симпатични и щастливи откачалки. Затова, понеже е лято, нека сме наясно, когато лудостта, наречена „влюбване“ започне да „пърха“ с пеперудени крилца около или в нас, и да не забравяме, че ваксина срещу нея няма. И слава Богу!
Повече от автора: teodoraslavova.blogspot.com
