Ретро

Димитрана Иванова, неуморната

"Равноправките", както наричали подигравателно българските суфражетки, били малка, но високо интелигентна и образована група жени с изключително широк личен кръгозор.

Димитрана Иванова, неуморната

27 юли 1884 г. бил много горещ ден в България. Освен че дърво и камък се пукали от жега, на този ден се провеждали вяло и парламентарните избори. В Самоков например никой не се появил да гласува. Денят минавал скучно и сякаш единственото интересно нещо било, че три жени в Русе се появили да гласуват. Станала разправия, били изгонени... "Пусто дърво неокастрено! Що не си гледате манджите и децата, а сте хукнали политика да правите!?", се провикнал след напъдените жени възмутен гражданин.

След Освобождението били необходими 60 години, за да получи българката право на глас. Това се случило през 1938 г., а дотогава будни групи български жени в цялата страна и за миг не спирали да се борят не само да получат право на глас, а и да бъдат полезна и активна част от обществото.

"Равноправките", както наричали подигравателно българските суфражетки, били малка, но високо интелигентна и образована група жени с изключително широк личен кръгозор. И никак не е чудно, че в челните им редици стояли жени от Русе – по Дунава не идвали само модни журнали, но и култура, информация, вдъхновение... Едно русенско момиче, Димитрана Иванова, днес се смята за първата българска жена-политик. Тя била тригодишна, когато русенци изгонили жените от избирателното бюро, но години по-късно дала отговор на възмутения гражданин, формулирайки брилянтно определение за това какво е политиката:

"Не са ли това въпросите за възпитанието и образованието на младежта, за просветата народна, за здравето народно, за защитата на труда, на немощните и нуждаещите се, за благоустройството на страната, за благосъстоянието на народа и други такива? И кой от тия въпроси не засяга преди всичко жената като човек, а също и особено жената като майка и домакиня? И по кой от тия въпроси тя не се намира в постоянно стълкновение и по кой от тях тя не е добила опитност и не би могла да има определено схващане и да бъде полезна с участието си в разрешаването на тези въпроси?"

Пусто дърво неокастрено...

Димитрана се родила през 1881 г. в семейство на търговец от Русе, а на 16 години баща й я изпратил да учи философия и педагогика в Цюрих. Малко преди да вземе последния си изпит обаче, й се наложило да се прибере в България и не успяла да се дипломира. Работела като учителка в девическите гимназии в Попово, Шумен, Плевен и Търново, където преподавала логика, етика, психология, история, немски език, краснопис... В Русе била член на русенското движение "Добродетел", организация, занимаваща се с просвещение и културно издигане на жената. Точно това дружество през 1911 г. я изпраща като делегат на конгреса на вече създадения Български женски съюз, където жени от цялата страна обсъждали предложения за конституционни промени относно избирателните права на жените. [[quote:0]] По време на Балканската война Димитрана била медицинска сестра. През 1914 г. се омъжила за Дончо Иванов (секретар на Търговската камара), преместили се в София, родила три деца в следващите три години и завършила право в Софийския университет – специалност, от която смятала, че се нуждае, за да се посвети изцяло на обществена дейност.

Любопитен епизод от живота й е отказът на ръководството на университета да я приеме да следва с обяснението, че няма завършено средно образование (образованието по това време вече е 8-класно, а не 6-класно). Димитрана обаче не се отказала, а повела битка за премахването на формализма по отношение на жените и през 1928 г. се дипломирала успешно като юрист.

От 1926 г. до 1944 г. Димитрана Иванова е председател на Българския женски съюз. По времето на нейното председателство организацията е изключително силна. Жените се борят за равенство между половете в сферата на образованието, противопоставяйки се на опитите на властите да наложат отделни училища за девойките. Димитрана работи активно по въпросите на семейството, ролята на съпругата и майката, социалната защита на майчинството и детството, борбата с детската престъпност, общественото осигуряване. Тя е и една от първите българки, на която, след огромна съпротива, е признато правото да упражнява професията адвокат или съдия. По време на своето лидерство подготвя и законопроект за имуществени взаимоотношения между съпрузите, като се правят важни крачки в посока получаване на право за гласуване. През 1937 г. омъжените жени, разведените жени и вдовиците над 21-годишна възраст получават право да гласуват в общински избори, но не и да бъдат избирани. [[more]] Всичко това приключва с идването на комунистическата власт, която прегазва живота на Димитрана както този на много други български общественици. Арестувана е по подозрения, че има прогермански и профашистки симпатии. Комунистите я държат четири месеца в затвора, от който успява да излезе, след като обещава, че ще напусне София и ще се върне в Русе. Адвокатските й права са отнети окончателно през 1948 г., когато е заличена от адвокатките списъци. Безстрашната Димитрана не спира да обжалва и да се опитва да ги получи обратно, но единственото, което успява, е да заличи политическите мотиви от решението. Монографията, върху която работи, "Правна защита на жените", никога не вижда бял свят, защото е изключена и от Съюза на журналистите и е лишена от възможността да публикува каквото и да е. Малко преди смъртта й журналистическите й права са възстановени.

Димитрана Иванова умира на 29 май 1960 г., а днес за нейния пълен със смисъл, устрем и отдаденост живот знаят шепа хора – несправедливост, която е време да бъде поправена и името на тази смела жена да бъде записано със златни букви в българската история.

 

Източник: https://www.libruse.bg, wikipedia