"Дневникът на една камериерка" на Октав Мирбо се оказа учудващо свежа, при това въпреки тягостната си тематика, нерадостните перипетии от живота на една тръгнала от Бретан девойка, работеща в богаташките къщи като прислуга. [[more]] Излязла в далечната 1900 г., тази книга е саркастична, безжалостно иронична, нещадяща никого! В нея няма да се сблъскате с традиционното разделение на добри и лоши. Тук бедните са също толкова ограничени, подли, безжалостни и склонни към мерзости, колкото и богатите. Фалшив патриотизъм, нечистоплътна псевдопочтеност, мизерни емоции, шумна религиозност... Политика, религия, светско общество и обслужващ персонал, никой не е пощаден.
Чрез личните откровения и впечатления на Селестин, отразени в нейния дневник, открих колко малко се е променила човешката природа и как, макар и при по-различен декор, отношенията между хората са си останали същите.
Блестяща литература. Чудесен пример за това кое прави от една творба класика.
