"До последен дъх", Ева Липска

"До последен дъх", Ева Липска

Издателство "Ерго"

СПОДЕЛЕТЕ ТАЗИ СТАТИЯ

Чета поезия все по-малко и по-малко, вероятно защото трудно харесвам голяма част от съвременните произведения. И все пак поне веднъж годишно попадам на точните думи, изричащи онова, което самата аз бих искала да кажа.

 

"Младостта"

Младостта. Плодове от щастие
необелени още от кората.
Старостта си е за старите.
Бяхме същите като тях.

Винаги един и същи орляк дечурлига
от черновите на малките дворчета,
чиито очертания
се пръскат от спазматичен
огън.

 

***

Животът
болезнено профилактично средство
срещу смърт.

 

"Бездомно стихотворение"

По тъмната материя на хартията
се влачи бездомно стихотворение.
Ничие. Авторът го изостави
на милостта на съдбата. Словесно сираче.

Понякога
стиховете ни са като изоставени кутрета,
които джавкат след поезията.

 

Позволявам си да цитирам три от стихотворенията в сборника "До последен дъх" на Ева Липска - малка елегантна книжка, останала дълго след прочита на масичката до леглото ми, като чаша вода срещу среднощната внезапна кашлица на тъгата от живота ми на възрастен.

Стиховете в този сборник са като осъзнаване, че няма как да се завърнем в меката уютна сигурност на топлия пуловер на детството. Не просто сме възрастни, а сме остарели.

Макар и неочаквано, от кръчмата на младите ни години си е тръгнала нашата музика и по рафтовете прашасват зелени бутилки от тъгата ни. Светът е друг, ние - също. Насаме със старостта сме. Нищо, че все още храбро продължаваме да живеем.

Ева Липска е родена през 1945 г. в Краков, представител е на т.нар. поколение 68 или Нова вълна. Тя е едно от най-известните имена на съвременната полска поезия. Сборникът "До последен дъх" на издателство "Ерго" е в превод от полски на Вера Деянова и съдържа подбрани творби от последните две стихосбирки на поетесата - "Четец на папиларни линии" и "Оперативна памет".

 

Де юре Селина Йонкова е зрял човек с деца и внуци, забележително умни и красиви при това! Ако някой оспорва това твърдение, е готова да води пунически войни. Желае им от цялото си сърце да са щастливи и никак не обича да се намесва в живота им, защото смята, че големите хора трябва да са самостоятелни. Затова и не обича да й казват кое и как се прави. Дори да прави грешки, те са си нейни и някои о...