Изкуство

"Добър ден, тъга!"

Да, познахте, заглавието е на книгата на Франсоаз Саган, която тя е написала още ненавършила 20 години.

"Добър ден, тъга!"

Да, познахте, заглавието е на книгата на Франсоаз Саган, която тя е написала още ненавършила 20 години. Много обичам (и често гледам) едноименния филм на Ото Преминджър, който няма награди и е оценен едва със 7 в IMDb. Това няма никакво значение, налице е великолепно произведение на седмото изкуство, пренесло свръхадекватно на екран патоса, горчивата тъга, сподавения копнеж, младежкия идеализъм, гузната вина и лепкавата тъга на романа.

Сесил (Джийн Сийбърг) е 17-годишна, стройна, грациозна и руса, с дребно изваяно скулесто лице и момчешка прическа, пъргава и енергична. В нощния Париж на 50-те, пълен с приключения, обещания, секс, похот и изневери, тя гребе с пълни шепи от удоволствията заедно с лекомисления си, богат, известен, очарователен, елегантен и привлекателен баща плейбой Раймон (британецът Дейвид Нивън, забравен гигант). Но всичко й е отегчително и досадно, а тя постоянно се връща към миналото лято... [[quote:0]] Тогава на средиземноморска вила по-младото и "аз" се радва на лятото заедно с единствения си родител (майката е починала) и неговата тогавашна любовница Елза (Милен Демонжо), повърхностна, капризна, съблазнителна и наивна нейна връстничка. Влюбва се (или така си мисли) в съседа Филип (Джефри Хорн), широкоплещест и красив, мълчалив и безхитростен младеж. "На гости" пристига приятелката на майка й Ан Ларсон (Дебора Кар, бях влюбен в нея), известен моден дизайнер, зряла, изкусителна, притежаваща аристократична, изтънчена и интелигентна интригуваща хубост самоуверена, но плаха и деликатна жена.

Раймон зарязва "лолитката" и хлътва по новодошлата до степен да й предложи женитба. Сесил обаче я намразва дълбоко и страстно - тя критикува кухото им и празно съществуване, язвителна е към богатите им и духовно нищи приятели, позволява си да я пита кога ще си вземе изпита, скептична е по отношение на интелекта и зрелостта на Филип (да, това не й е работа и може да прояви повече такт и уклончивост, но всъщност е водена от доброта, интерес и грижа). И въпреки че героинята съзнава, че Ан "за пръв път я кара да погледне дълбоко в себе си", решава да й отмъсти, като инсценира връзка между Филип и Елза, за да провокира ревност у баща си и той да подгони пак бившата си, какъвто е вятърничав, суетен и недалновиден... [[more]] За такива интриги и козни винаги важи правилото "играчка-плачка". Сега, година по късно, Сесил живее по инерция и монотонно (макар и в показен хедонизъм), хваната в капана на задължителна и очаквана от околните веселост и в гонитба на мимолетни удоволствия, разтерзана от вина, угризения и самоообвинения (дори самоомраза) - дълбини, до които баща й не може да стигне (а може би добре се прикрива). Под лустрото на лукса и блясъка на разкоша, зад завесата на показното щастие, адмирирания светски успех и престиж и мечтания промискуитет, в светлината на завистта и възхищението се прокрадва едно "добър ден, тъга".

 

Боян Атанасов е жива софийска легенда, човек на живота, на киното, на театъра, на музиката. Само който не го познава, само той не се е впечатлявал от неговите енциклопедични знания в гореизброените области и не само в тях. За наша радост Боян има собствен блог, статии от който публикуваме при нас с неговото любезно съгласие. Останалите му титанични материали можете да откриете тук.