"След Пикасо – само Бог", казвала Дора Маар, изоставена от знаменития си любовник и потърсила в католицизма утешение и обяснение. Дали ги е намерила, не знаем, но до края на живота си тя така и не открива нова любов. В историята Дора остава в сянката на Пикасо, а всъщност тази красива и талантлива жена има немалък принос в изкуството – нейните снимки, картини и стихове са впечатляващи и днес.
Хенриета Теодора Маркович се ражда през 1907 г. в Париж. Баща й е хърватски архитект, майка й е французойка. Малката Теодора е на 3 години, когато семейството заминава за Буенос Айрес, където баща й участва в изграждането на сградата на Австро-Унгарското посолство и други знаменити постройки. [[quote:0]]Специфичната архитектура на града, високите сгради и погледът на малкото дете към тях оставят отпечатък в работата на Дора Маар. Когато става асистентка на фотографа Ман Рей, тя видимо повлиява на работата му със силния акцент върху контрастите светлина-сянка, преувеличените вертикални ракурси на снимките и ярката театралност.
През 1926 г. семейство Маркович се връща в Париж. По това време Теодора е 19-годишна. Тя се записва да учи фотография и рисуване, като съкращава името си на Дора Маар – псевдоним, с който ще бъде запомнена завинаги. Първата й среща с Пикасо е през 1928 г., когато поетът Пол Елюар ги запознава на снимачната площадка на един от филмите на Жан Реноар, където Дора работи като фотограф. По-късно Пикасо не си спомня тази среща.
Истинското им запознанство датира от 1935-36 г., като отново Пол Елюар е посредникът. По онова време Пикасо е на 54 години, Дора – на 28. За да впечатли художника, тя слага ръката си върху масата и бързо забива нож между пръстите си, при което се наранява. Пикасо пази изцапаните с кръв ръкавици години след това. Дора говори отлично испански и това допълнително впечатлява художника. Към този момент официалната му връзка е с Мари-Терез Уолтър, от която има новородена дъщеря. На фона на русата, кротка и пасивна Мари-Терез, Дора е пълна противоположност – черноока, умна и неспокойна, напълно самостоятелна. Единствената й слабост е това, че е стерилна, и в годините на тяхната връзка Пикасо неведнъж й го напомня. [[more]]Дора позира за безброй портрети на Пикасо и на повечето от тях е сериозна – "Плачещата жена" е може би най-знаменитата сред тези картини. Прочут със своя егоцентризъм и жестокост, Пикасо знае слабите места на жените си и често злоупотребява с тях. По време на връзката си с него Дора започва да ходи на психоаналитик. Същевременно тя активно участва в творчеството му и снима цялото създаване на "Герника", като сама рисува някои от елементите на картината. Всички картини, които Пикасо й подарява, тя пази като спомен от него до смъртта си през 1997 г. и никога не продава и една от тях, независимо през колко трудни периоди минава. Животът й завършва в къщата в Прованс, която Пикасо купува за нея. Официално връзката им приключва през 40-те години, когато Пикасо вече има нова любов – Франсоа Жило.
След Пикасо Дора търси утешение в католицизма и се връща към изкуството. Почти до края на живота си тя прави изложби със свои картини и снимки, пише стихове. Преди няколко години във Венеция е организирана нейна ретроспективна изложба, чието име е напълно достойно да опише цялото й творчество: "Дора Маар – Въпреки Пикасо".
