Ретро

Дорис Дюк – непосилната цена на щастието

През 1912 г. вестник "Ню Йорк Таймс" публикува списък с най-богатите деца на света. На първо място е Дорис Дюк.

Дорис Дюк –  непосилната цена на щастието

През 1912 година вестник "Ню Йорк Таймс" публикува списък с най-богатите деца на света. На първо място е Дорис Дюк, след нея са синовете на банкерите Вандербилт и Астор. Уви, парите не им гарантират щастлив живот. Бащата на Джон Астор потъва на борда на "Титаник" няколко месеца преди раждането на сина си, а Дорис остава сираче на 12-годишна възраст. Само две години по-късно тя се освобождава по съдебен път и от опеката на майка си, оставайки напълно сама на света. Отгледана затворена у дома, с частни учители и возена навсякъде в своя ролс-ройс, тя така и не се научава да общува с хората и през живота си става жертва на какви ли не измамници и използвачи в отчаяните си опити да си купи любов, приятелство или поне някаква близост.

Първият брак на Дорис продължава само няколко месеца, през които тя запълва времето си главно с шопинг. Единственото й дете умира като бебе. Следват многобройни връзки в търсене на единствения, който ще я обича не заради парите й. Такъв мъж обаче няма и тя обръща цялата си любов към вещите – къщите, мебелите и произведенията на изкуството се превръщат в нейната голяма любов. [[quote:0]] През 1947 година Дорис чува за Порфирио Рубироса, наричан "доминиканския Дон Жуан" – един от най-популярните мъже в Европа, за чиито успехи сред жените се носят легенди. Дорис неслучайно е най-богатата жена в света по онова време – тя директно отива при Даниел Дарио, тогавашната съпруга на Порфирио – и го купува от нея срещу един милион долара в брой. На сватбата й с Порфирио присъстват само двама свидетели и цял полк адвокати, които защитават интересите на булката – финансовите, естествено. Тържеството изобщо не прилича на весела сватба. Започнал като сделка, бракът на Дорис и завършва като такава. Когато само една година по-късно двамата с Порфирио се развеждат, той получава къща в Париж, състезателни коне и издръжка в размер на четвърт милион долара годишно.

Всички опити на Дорис да създаде семейство се провалят напълно. Тя била напълно лишена от способност да изпитва съчувствие, не зачитала емоциите на другите и разбирала стойността само на онова, за което се плаща. Ето защо не подкрепяла фондации, които се занимават с деца или болни хора. Затова пък през 1988 година изпратила 5 милиона долара на Имелда Маркос, с които последната да си купи обувки и да възстанови част от изгубената си колекция – Дорис разбирала напълно мъката от загубата на любима вещ... [[more]] Сред най-злополучните връзки на Дорис Дюк били още осиновяването на Чанди Хефнер, която твърдяла, че е преродената дъщеря на Дорис и впоследствие се оказала най-обикновена измамница, но успяла да измъкне имение за 65 милиона долара. Едуардо Тирела, приятел на Дорис, когото след поредния скандал тя прегазила с колата си – инцидентът бил записан в полицията като нещастен случай. Икономът й Бърнард Лафърти – гей и бивш алкохолик, с когото тя прекарала последните години от живота си в странна връзка на любов и омраза, и когото оставила за главен изпълнител на завещанието си. (Историята им е екранизирана няколко пъти, с Лорън Бакол и Ричард Чембърлейн и преди няколко години със Сюзън Сарандън и Рейф Файнс.)

Хората неизменно предавали Дорис, но вещите – никога. Тя оставила след себе си приказното имение Шангри-Ла, още имоти по цял свят, безценни колекции от антики, мебели и бижута, картини и скулптури, хиляди дрехи, шити лично за нея от Диор, Баленсиага и други велики дизайнери... и нито един човек, който да я обича. Най-богатото момиченце на света така и не успяло да си купи щастие.