Няма как да отида на филм за Дракула, без предварително и напълно несъзнателно да заложа капана на сравнението. Говоря за филма на Копола от 1992 г., разбира се. От любимата ми сцена, когато Гари Олдман поздравява героинята на Уинона Райдър, поглеждайки я многозначително над сините стъкла на очилата си, още ме побиват тръпки. И то по-скоро приятни...
Новият филм за легендарния румънски владетел разказва началото на историята, хронологично предхождаща тази на Брам Стоукър, на която е базиран филмът от 1992 г., – изборът му да се превърне в “син на дявола” пред лицето на опасността от турското нашествие в Трансилвания. Авторите на филма са се опитали, и в голяма степен са успели, да разкажат една човешка история, в която любовта, семейството и дългът пред родината имат превес пред изкушението пред лицето на злото.[[more]]Люк Евънс е един добър и благороден Дракула, уязвим и отдаден на семейството си. За мен това в известен смисъл е минус, но да речем, аз съм от по-правоверните почитатели на злото в киното и обичам по-противоречивите образи. За всички останали филмът ще е красив, вълнуващ и съвсем не страшен.
"Дракула: Неразказан" е от днес по кината.
