[[more]] Благодарение на БНТ (изненада!) в два поредни дни гледах най-известните филми на Жак Демѝ - единственият режисьор в света, който можеше да прави изумителни мюзикъли, без да е англичанин или американец.
"Шербурските чадъри" от 1964 г. е абсолютен шедьовър - пет номинации за "Оскар", незабравимата музика на Мишел Льогран (ако я чуете, веднага ще се сетите, че я знаете, и ще я затананикате), оценка 7.8 в IMDb и "Златна палма" в Кан. Между другото, това е и предшественикът на тазгодишния пик La La Land - мюзикъл, в който нищо не е каквото очаквате и хепиенд няма.
Жьоневиев (Катрин Деньов, божествена) е красива като средновековна картина или древногръцки идеал тийнейджърка - бледа, руса, грациозна, изящна, с фигура като млада топола и твърди малки гърди. Тя живее с майка си Мадам Емери (Ан Вернон), скептична и пресметлива препатила самотна жена с повехнала, но видна хубост. Заедно въртят магазина "Шербурските чадъри" в едноименния курорт.
Жьоневиев се среща тайно с голямата си любов Ги (Нино Кастелнуово), жизнерадостен и сърдечен, мургав и строен, привлекателен и горд младеж, беден автомонтьор. Той получава повиквателна за армията (а е размирното време на Алжирската война), тя е покрусена и съсипана. Той преглъща сподавено сълзите, оставя ѝ дете в зародиш, но не пише. [[quote:0]] Мадам Емери не харесва бедняка и прави всичко възможно, убедена, че е от житейска мъдрост и майчинска грижа, да свърже дъщеря си с богаташа Ролан Касар (Марк Мишел), зализан и спретнат пъргав богаташ, отчаяно влюбен, който обаче е деликатен, търпелив и всъщност доста приятен и щедър. Ги е оставил любящата си леля Елиза (Мирей Пере), тиха, нежна и мила болна жена инавалид, и грижещата се за нея Мадлен (Елен Фарнер), боготворяща го дребна и работлива мълчалива и свита очарователна девойка...
Краят със случайната среща на бензиностанцията е класика. Единият е предал мечтите, копнежите и чувствата си за комфорт, привилегии и сигурност. Другият, наранен и обиден, е открил пак любовта (да, понякога се случва два пъти в живота, и то естествено и истински, а не от признателност и благодарност) и щастието, демонстрирани в един дълъг извисяващ се кадър.
"Госпожиците от Рошфор" от 1967 г. е не толкова добър, но пак красив и вълнуващ филм, с оценка 7.6 в IMDb и номинация за "Оскар" за музиката на Мишел Льогран. Действието е малко объркано, но всъщност прецизно изчислено.
Делфин Гарние (Катрин Деньов) и Соланж Гарние (Франсоаз Дорлеак) са сестри в курорта на Ривиерата Рошфор - блондинка и брюнетка, красиви, дръзки, волни, изкусителни, капризни. Майка им Ивон (Даниел Дарийо), запазена, впечатляваща и кокетна жена на средна възраст, зарязала от глупост мъжа на живота си, държи кафене и виновно въздиша. [[quote:1]] Симон Дам (Мишел Пиколи) е жилав и източен печален мъж, изоставен от любимата си преди доста години, който държи музикален магазин, където Соланж (свири и композира) често се отбива. Гийом Лансиен (Жак Риберой) е неприятен и самоуверен гиздав богаташ, който управлява галерия, където пък се мярка често Делфин, която той упорито (и неуспешно) иска да съблазни. Там е изложил картина морякът Максенс (Жак Перен), наивен и добър симпатичен младеж, която изразява неговия идеал за жена и е като портрет на Делфин.
Симон иска да запознае Соланж със своя отдавна невиждан американски приятел Анди Милър (гениалният Джийн Кели), известен певец, танцьор и композитор, едновременно мъжествен и чувствителен, широкоплещест и гъвкаво подвижен.
През цялото време в кадър се мотаят обезоръжаващо наивните и непосредствени работници в пътуващ панаир - Етиен (Джордж Шакирис от "Уестсайдска история") и Бил (Гровър Дейл), които коментират действието, а ние знаем, блажено омаяни във феерия от звуци, цветове (черно няма!) и танци, че всички нишки (интригата е прозрачна) ще се завържат накрая в перфектен възел. Почти така става, а доброто слънчево настроение и упоритият житейски оптимизъм ни държат цяла седмица, дори миражите на любовта и щастието са кажи-речи в ръцете ни.
Боян Атанасов е жива софийска легенда, човек на живота, на киното, на театъра, на музиката. Само който не го познава, само той не се е впечатлявал от неговите енциклопедични знания в гореизброените области и не само в тях. За наша радост Боян има собствен блог, статии от който публикуваме при нас с неговото любезно съгласие. Останалите му титанични материали можете да откриете тук.
