Какво е войната в киното – прокоба, подвиг, история? В „Дюнкерк“ войната е стихия и затова е много повече от историческите факти, които разказва.
В историята за Втората световна война, която сме учили ние, за Дюнкерк не пише нищо. Във военната история на Франция и Англия това е ключов епизод, травматично събитие, на което са посветени много произведения на изкуството, най-известни у нас са може би романът и филмът „Изкупление“ на Иън Макюън. Става въпрос за операцията по спасяване на 400 000 души, войници от британската и френската армия, които през 1940 г. германците изтласкват до малкото курортно градче Дюнкерк и зарязват там. Хитлер е имал своите причини да не унищожи живата сила на противника, но това е извън обсега на филма. Това е историята на една война и тя е колкото реална, толкова и необяснима. [[more]] Филмът на Кристофър Нолан е условно разделен на четири реалности или всъщност стихии: сушата, където цялата операция по евакуацията се ръководи от мъдрия и мълчалив адмирал Болтън (Кенет Брана); водата, където на помощ идват обикновените моряци от Англия с малките си лодки, а сред тях и възрастният и непоколебим мистър Доусън (Марк Райлънс, феноменален както винаги) със сина си; въздухът, където пилотът Фариър (Том Харди) се опитва да прецени къде свършва здравият разум и започва безразсъдството, от което зависи победата. А четвъртата стихия не е огънят, а е самата война – сляпа сила, която внезапно се появява и убива. Във филма няма нито един германец, дори не съм сигурна дали става ясно, че враговете са германци. Това просто е без значение. И въпреки тази лаконичност, преживяването по време на филма е максимално близко до ужаса на Дюнкерк - това потвърждава и 97-годишният ветеран от Дюнкерк Кен Стърди след организираната в негова чест прожекция.
„Дюнкерк“ е за това какво се случва с човека, когато го настигне огромната беда. И не е най-важното, че в случая тази беда е войната, тя може да бъде природна стихия или просто голямо лично нещастие. Във всеки случай единствената цел на човека в тази ситуация е да оцелее, но ако може, да оцелее достойно. „Дюнкерк“ е за онези, които успяват да го направят.
Задължително ще спомена музиката на Ханс Цимер и майсторството на оператора Хойте ван Хойтема, защото във филма има съвсем малко думи и красотата и мащабът му зависят до голяма степен от тяхното творчество.
„Дюнкерк“ вече се сочи като фаворит за всички филмови награди през годината, но далеч не само заради това го вижте обезателно – изключителен филм за това колко малки и колко големи могат да бъдат човеците.
