За да получи облеклото завършен вид, то се нуждае от редица допълнителни елементи. Чантата е един от най-важните аксесоари на дамския тоалет в наши дни. Нейни предшественици са някогашните кожени торбички, които се закрепвали на колана.
Първите действително дамски чантички се появяват през ХVIII век – шиели са се от разкошни тъкани или изключително скъпа дантела. За продължителните и модни тогава разходки дамите носели ръкавици, ветрила, шалове и задължително томче стихове, а това налагало чантата за тяхното прибиране. Тя е бродирана с бисери. Епохата на ампира (минималните по обем рокли) създава чантата под формата на лодка или старинна ваза върху картонена основа. Роклята определя големината на чантата и тя става по-обемиста. Едва през 30-те години на ХХ век чантата престава да бъде просто торбичка от плат и придобива твърдост, като започва да се използва кожа за нейното изработване. След 60-те години започва големият бум на чантата и днес тя има невъобразими варианти по форма и материали. [[quote:0]] За оптимален вариант днес се приемат размери около 25х25см. Предпочита се да бъде кожена. Дръжката е дълга и се носи на лявото рамо, не на лакътя. Друг вид е театралната чантичка, чиито размери са по-малки. Тя има формата на плик и съдържа най-елементарно необходимите вещи. Чантата може да бъде без дръжка и тогава се носи в ръка (под мишницата само когато ръцете са заети).
Психолози твърдят, че дамската чанта може да разкаже много за притежателката си. Така например немският благородник и журналист Александър фон Шьонбург определя знаците, които дава с чантата британската кралица Елизабет II: на лявата ръка - „много ми е приятно, но не прекъсвайте“, на масата пред себе си - „до края на срещата остават 5 минути и нито секунда повече“, на пода, вляво от себе си - „спасете кралицата си незабавно“ (освободете я от присъствието на госта). [[more]] Освен това, редът и нещата вътре в чантата също са определящи по някакъв начин за характера на дамата. Например склонността да се носят ненужни предмети, стари документи, бележки с отминала давност, продупчени билетчета... всичко това показва особеност на характера в посока задържане, оставане в старото ненужно вече, липса на подреждане и яснота в живота. Изключителната пък обраност – от рода на носене на ключове, портфейл и още нещо само, е знак за някакъв вид стерилност, липса на богати емоции и преживявания в живота на дамата. Може да се позамислим, като надникнем в собствените си чанти и видим какво и как носим. :)
Деловата жена е принудена да носи „две дини“, тоест две чанти – едната е чисто дамска, а другата е предназначена за деловите документи и материали – т.нар. „аташе“ (тя може да бъде заместена с кожена папка). И в двата случая става въпрос за чанти от истинска кожа.
