Начин на живот

На следобеден чай в двореца на принцеса Даяна

В двореца Кенсингтън е живяла принцеса Даяна, а в галерията му се сервира един от най-известните лондонски следобедни чайове.

На следобеден чай в двореца на принцеса Даяна

Беше невероятно слънчев и мек ден в Лондон. Добре познатите дъждовни дни в сиви нюанси сякаш бяха истории от друг град, от някакъв друг Лондон. Пътеките в Хайд Парк бяха изпълнени от хора, а ние с приятелката ми се бяхме насочили към другата страна на парка – към двореца Кенсингтън. В двореца Кенсингтън е живяла принцеса Даяна, а в галерията му се сервира един от най-известните лондонски следобедни чайове.

Дворецът Кенсингтън е един от по-малко помпозните дворци в Лондон. Можете да минете покрай него, без да му обърнете внимание, ако не беше паметникът на кралица Виктория. Като компенсация за своя безличен външен вид, е с перфектно местоположение. Позициониран в края на парка, дворецът заедно с градините си е едно от най-популярните и предпочитани места за посещение в Лондон.

След дълга и приятна разходка (въпреки колоездачите, движещи се почти със скоростта на светлината и напомнящи ми за Амстердам) открихме галерията, където се сервира следобедният чай. „Какво е това, по дяволите?!“, си помислих. „Каква е тази опашка?!“. Бях решила, че това място е нещо като тайна, слабо известно за туристите. Колко наивно от моя страна! Е, почакахме. Бяхме вече тук и не можехме да си тръгнем, без да опитаме следобедния чай... Не всеки ден имам възможност да пия чай в двореца на Даяна!

След петнайсетина минути най-накрая ни настаниха на маса. Добре позиционирана в средата на галерията, от нея можех да наблюдавам смесицата от клиенти, без да ги притеснявам. Двамата италианци в елегантни костюми на масата отсреща си угаждаха с обяд, придружен от бутилка охладено бяло вино. Двете дами на масата отляво определено бяха от моето племе – травъл блогъри. На края на галерията пък имаше група от най-малко десет мюсюлманки, които празнуваха нещо. Напълно разбирах избора им на място за парти – обстановката и атмосферата наистина внасяха празнично настроение.

И тогава ни сервираха чая и триетажната чиния с тортички, сандвичета и ролца. Цялото ми внимание се насочи към това, което бе в красивите чинии и чаши пред очите ми. Естествено, веднага започнах да правя снимки (как иначе мога да споделя с вас това преживяване?!). Пък и не бях единствената. Момичетата вляво правеха същото. Докато опитвах ролцата и сладкишите, бях малко изненадана. Те всички бяха безвкусни!

За да бъда съвсем честна с вас, трябва да кажа нещо: вярвам, че има много по-добри места за следобеден чай в Лондон. Обстановката в „Оранжерията“ е красива, сервитьорите са учтиви и порцеланът е фин. Чаят е добър (но просто добър, не изключителен, запомнящ се и т.н.), сладкишите са с приемлив вкус, но не незабравими, какъвто е например сладкишът „Дженовезе“ от сладкарницата на Мария Граматико в село Ериче, Сицилия.

Хареса ми бялото на стените, копринените покривки и ризите на персонала. Светлината нахлуваше в галерията и шумът от разговорите на хората наоколо беше приятен като ромон от поток. За мое съжаление обаче, зеленината беше много малко. Само няколко ъгъла бяха деликатно украсени с дървета в саксии. Все пак нали това е оранжерия, къде бяха цветята?!

Не срещнахме херцога и дукесата на Кеймбридж (тоест принц Уилям и Кейт Мидълтън), настоящите жители на двореца. А аз дори се чудя – как могат да живеят в средата на цялата тази какофония? Туристи и лондончани вървят буквално през задния им двор.

Но да оставим аристократичния начин на живот на техни величества и да се съсредоточим върху най-важния въпрос – заслужава ли си парите и усилието следобедният чай в Кенсингтън Гардънс? [[more]] Моята присъда: струва си да опитате веднъж, но със сигурност не трябва да съжалявате, ако не можете да го направите. Както казах, вероятно има по-добри места за автентичен британски чай и когато намеря едно (или повече), със сигурност ще го споделя с вас. Като човек с известен опит, мисля, че формулата „стойност за пари“ тук е малко небалансирана. В „Оранжерията“ не получавате достатъчно стойност за парите си (следобедният чай с всичко включено струва 30 паунда на човек). Усещането е в голяма степен за туристическа локация, а автентичността е изчезнала. Това е наистина жалко, защото мястото има наистина голям потенциал. Навярно сантименталната връзка на двореца и градините му с любимката на цял свят – принцеса Даяна, е най-големият магнит, който привлича и до ден днешен хората тук.

 

Гери започва да изследва света преди много години, докато живее в Етиопия. Оттогава е живяла в различни страни и сега споделя опита си с читателките си в блога When Woman Travels - място за идеи за пътуване и съвети, които да помогнат на жените да бъдат стилни и да пътуват повече. Можете да се свържете с нея във FacebookTwitterPinterest или Instagram.