Кацаме на малкото красиво новопостроено летище на Нелсприт – град, намиращ се в провинция Мпумаланга, недалеч от границата на Южна Африка с Мозамбик. Трафикът от туристи, идващи всяка година заради национален парк "Крюгер", се увеличава и старото летище на градчето вече не върши работа. Дизайнът на новото летище изпълнява целта си. Едва слязла от малкия самолет на компанията "ЕърЛинк", и вече очите ми шарят наоколо, широко отворени. Сламеният покрив на сградата ни подсказва, че се намираме в интересен, запазил традициите си африкански район. Точно затова дойдох в ЮАР. За да видя Африка такава, каквато я обичам – семпла, богата с топлина и цветове, шарена и автентична.
Нелсприт всъщност не се казва Нелсприт. Не и официално. Вече трябва да го наричаме Мбомбела. През 2009 г. южноафриканското правителство решило да смени името на града. Само че хората май не са съгласни с официалното решение и градът си съществува с две имена. Също като новородено, което е било осиновено и му е дадено второ име. Никога не може да се изтрие първото, дадено при раждането, но и новото живее с него.
Градът и районът наоколо имат интересна история. Началото е поставено от братята от семейство Нел (оттук явно и името) през 1895 г. Трудно е да загърбиш бурна история и да забравиш миналото си. През годините Нелсприт е бил за малко център на Южноафриканската република (Трансваал) по време на Втората англо-бурска война. През града е минавала и железницата между Мапуто, Мозамбик и новооткритите тогава златни полета в близост до Йоханесбург.
Нощта е топла и тъмна. Стигаме от летището до къщата за гости за около половин час. По пътя нищо не ми подсказва характера на града – опасен ли е като много други в ЮАР или приятелски настроен и спокоен?
Таксиметровият шофьор натиска настоятелно звънеца на портала. Ето я южноафриканската реалност – високи стени и електрически огради. Вратите към двора се отварят и колата влиза. Вратите се затварят, преди да сме слезли от колата. И все пак зад тези грозни инсталации срещаме най-приятните и добронамерени лица. Чакаха ни, ние бяхме първите им гости за годината.
Въпреки че основният ни багаж бе останал в Йоханесбург заради краткото време за прекачване между полетите, настроението ни се подобрява, когато си виждаме стаята. Цветове, цветове и още цветове. Всичко подбрано внимателно и в унисон с материалите, използвани в африканското изкуство. Chez Vincent е къща за гости, препоръчана ни от приятел, който идва тук от години. Доверихме му се и не сбъркахме!
Кратка е нощта, когато те чака голямо приключение! На следващия ден, след трескаво очакване дали багажът ни ще пристигне навреме, тръгваме към частния резерват "Саванна", намиращ се в рамките на национален парк "Крюгер". Бях тук преди има-няма десетина години. Този път ще остана за по-дълго. Един ден не стига, за да се потопиш напълно в невероятната красота на африканската пустош и да научиш уроците, които природата ти предлага безплатно.
Преди да се качим на Ленд Круизера, шофиран от пенсиониран пилот от южноафриканската авиация, отиваме на шопинг. Не можеш да отидеш на сафари, без да си набавиш съответната униформа! Намираме магазина в един от шопинг центровете на града. След бърз оглед се снабдявам с униформа в зелено – риза милитъри с дълги ръкави, панталони с джобове и шапка в същата тоналност. Шапката и дългите ръкави са най-важни – силното лятно слънце тук може да ти докара сериозни проблеми!
След покупките търсим приятно местенце да убием още време. И така намираме Mugg & Bean – нещо средно между "Хепи" и "Мементо", с вкусна, бързо сервирана храна и добро кафе.
Оглеждам се. Клиентите са местни. Шарена смесица от възрасти и цветове. Радва ме гледката на възрастните усмихнати двойки, развеселените младежки компании, малките деца и бебета в изобилие. Въпреки трудностите, с които се сблъсква населението на ЮАР, заради исторически сблъсъци и непростими истории от миналото и настоящето, въпреки апартейда и обратния апартейд, който казват, че съществува сега, хората умеят да се радват на живота. Да са мили и винаги готови да помогнат, при това с усмивка.
Напускаме Нелсприт с нашия пенсиониран пилот шофьор. Централната част на града ми прилича на клоака. Там, казват, не бива да ходи сама жена като мен. Нямам и желание. Мястото изглежда като жужащ кошер с оси и не знаеш коя точно ще те ужили. В пълен контраст с красивите тъмнозелени полета в покрайнините на града, този район е представителна извадка на кварталите в ЮАР, където бял не трябва да стъпва.
Казвам "чао" на Нелсприт. Засега. Знам, че един ден ще се върна. Не заради бурното му минало, промененото име или затова, че е едно от тези неотъпкани туристически места, където можеш да усетиш местния колорит. Не, ще се върна заради красивата бутикова къща за гости, топлото отношение на хората и невероятната близост до африкански животни, живеещи на свобода в парка "Крюгер". А за сафарито – ще ви разкажа друг път. ;)
Гери започна да изследва света преди много години, докато живееше в Етиопия. Оттогава е живяла в различни страни и сега споделя опита си с читателките си в блога When Woman Travels - място за идеи за пътуване и съвети, които да помогнат на жените да бъдат стилни и да пътуват повече. Можете да се свържете с нея във Facebook, Twitter, Pinterest или Instagram.
