Влизането в Лас Вегас е пълна противоположност на пътуването досега. Отнякъде се появяват стотици коли, 5-лентов път, мостове и разклонения. Лудницата изниква от нищото. Аз се обърквам и карам стреснато, докато колите фучат около мен. Слава Богу, пристигаме благополучно на паркинга на хотела ни. Този паркинг е по-голям от паркингите на всички софийски молове, взети заедно. Фоайето е огромно, постлано с червени килими, а десетки хора кръжат наоколо. За да стигнем до стаята си, минаваме през казиното. Това е първият ми сблъсък с казино и се оглеждам жадно за интересна информация. Почти празно е, защото е ранен следобед, но се чуват пиукащите звуци на тук-там работещи ротативки. Стаята ни е на 23-тия етаж, има огромни прозорци и зашеметяваща гледка към града.
Почиваме си малко и бързаме да излезем. В Лас Вегас сме! Аз се гримирам, обличам черна къса рокля, слагам червено червило. Качваме се в кабриото и тръгваме на разходка. Вече се е стъмнило и градът е съвсем различен. Започва се… Светещи надписи, лъскави хотели, Айфелова кула, Статуя на свободата, хотел, построен във формата на пирамида, хиляди хора по улиците, палми, музика, огромни видео стени, бусове, рекламиращи концерт на Селин Дион. Шоуто е толкова мащабно, помпозно и шарено, че може да ти се завие свят. А въобще и не искам да си мисля колко ток се изразходва там. Със Слав си сочим непрекъснато неща, които сме видели. "Виж там! Виж този хотел! Леле!". Паркираме колата и отиваме да гледаме фонтаните пред хотел "Беладжио" — една от най-известните атракции във Вегас. Събрали са се много хора и едва си намираме място къде да застанем. Представлението на фонтаните е красиво, но не е нищо особено. Пеещите фонтани в Барселона са в пъти по-въздействащи.
Тъй като сме във Вегас, не може да не отидем на казино. Влизаме във фоайето на "Беладжио". Луксозно е, подът лъщи, следваме потока от хора към казиното. Гмуркаме се в море от ротативки и маси с крупиета. Слав сяда на една от машинките, а аз отивам на бара, за да поръчам вино. Плащам 30 долара за 2 чаши и опитвайки се да не издам възмущението си от цените, аристократично се запътвам към ротативките. Прескачаме от машинка на машинка и залагаме предимно 20 или 50 цента, натискаме разни копчета и по някакъв незнаен алгоритъм ту печелим, ту губим. Всъщност преди всичко губим. Играем на ротативки със сцени и въпроси от "Сексът и градът", "Семейство Флинстоун", "Последният ергенски запой" и други. Пием си важно и бавно винцето, защото не възнамеряваме да си купуваме още. Жестоко много ми харесва и се забавлявам страхотно. Накрая завършваме с електронна рулетка, където също губим. На маса с крупие не сядаме, защото е много скъпо. Назад сме със 100 долара за вечерта, но пък сме доволни. Интересна е атмосферата в казината. Във въздуха витае едно усещане за превъзбуденост и екзалтираност, с което и аз се заразих.
Следва разходка пеша по главната улица или така наречения Strip. Много хора, много светлини, много шум, много жега. Красиви полуголи момичета промотират нощни заведения. Мъже само по папийонки раздават флаери. Дарт Вейдър, Трансформър и розова котка се разхождат между хората. Улични музиканти огласят улиците. На един светофар на Strip-а се събират по 40–50 души и пресичането си е истинско приключение, в което бързаш, проправяйки си път през тълпата.
В търговски център, в който влизаме да разгледаме, таванът представлява макет на небе с облаци, ама толкова реален, че абсолютно се объркваш дали си вътре или си навън. Изведнъж се чува гръм, притъмнява и в една определена зона завалява дъжд. После жена с кофа и парцал минава да попие водата. И след 15 минути всичко се повтаря. Атракции има навсякъде. Всеки хотел във Вегас предлага забавления, за да привлича клиенти. В нашия има атракционен парк. В други има театри, концертни зали, кътове с животни или екстремни предизвикателства. Освен задължителното казино има всякакви видове магазини, ресторанти, фризьорски и козметични салони, параклиси. Така е измислено, че да не ти се налага да напускаш хотела.
Най-интересната ни случка във Вегас е срещата ни с Явор, вуйчото на Слав, с когото не са се виждали от 15 години. Той живее и работи там. Правим си среща с него и цял следобед ни развежда из разни забележителности. Първата е огромното виенско колело, от което виждаш Вегас във всички посоки. Много приятно изживяване за мен — бавничко и спокойно. На Слав обаче му става скучно. Явор веднага предлага забавление с повече адреналин и докато се усетя, се озоваваме на екстремна zip lock атракция. Хич и не искам да се възползвам от нея, но нямам особен избор. Въжената линия тръгва от покрива на високата сграда на един хотел и се спуска надолу към по-ниската сграда. Качват ни на едни седалки, връзват ни. Аз, разбира се, се гипсирам яко. Отварят решетката пред седалките и ни пускат скоростно по въжето. Предварително съм си казала, че няма да гледам надолу, но някак не се въздържам. Е, страшно е, но не чак толкова. Даже ми харесва. Цяла вечер след това прекарвам в доволно самохвалстване на тема колко съм смела и безразсъдна.
Втората вечер се разхождаме по известна на туристите улица. Тя е покрита, страшно силно мирише на алкохол, пълна е с барове, клубове и магазини, а на две различни места свирят групи в различни стилове. На тавана над нас летят хора със zip lock. Всички са много пияни. Държат в ръцете си характерните за Вегас коктейлни чаши — високи, приличащи на колби, в различни ярки цветове. Танцуват, залитат и се потят. Жена на средна възраст се кълчи в ритъма на някаква музика, заголила бедра. Групи мъже се наслаждават на гледката и крещят силно. Тук буквално ми става лошо и искам да си тръгнем. Усещам, че не ми достига въздух. На фона на тази голяма веселба забелязваме няколко бедни, опърпани или недъгави хора, които просят. Такива се стичат от цялата страна, за да припечелят повече в Града на греха. Странно място е Вегас. Много атрактивно и бляскаво, но и много болно в същото време.
Към I част: тук.
Автор: Диляна Георгиева
Диляна е маркетинг експерт, животоизследовател и търсач на знания. Повече от нея можете да откриете в блога й One Girl Finds.
