Изкуство

“Филоктет” от Хайнер Мюлер, “Сфумато”

Понякога експериментите (естетически и с нервите на публиката) на гостуващите спектакли в “Сфумато” ми идват в повече, затова за малко да изпусна "Филоктет" по Хайнер Мюлер на тотално неизвестната ми Весела Василева.

“Филоктет” от Хайнер Мюлер, “Сфумато”

Понякога експериментите (естетически и с нервите на публиката) на гостуващите спектакли в “Сфумато” ми идват в повече, затова за малко да изпусна "Филоктет" по Хайнер Мюлер на тотално неизвестната ми Весела Василева (не пускам линк, защото няма свястна страница на представлението). Гледах го благодарение на публикация (хвалебствена) във вестник “Култура” – и веднага ви казвам да не четете високопарни комплексарски текстове по темата в разни вестници, като например какъв прочит направил Димитър Гочев преди 30 години и как авторът ненавиждал и критикувал “християнския капитализъм наравно с... комунизма”!

Оказваме се в подземната “камерна” сцена на “Сфумато” и представлението започва с песен, изпълнена от тримата (едва) актьори под акомпанимент на акордеон и акустична китара. (Текстът на тази и на следващите не се разбира много и това е един от много малкото недостатъци на постановката, но пък кога друг път ще чуете парче на Рамщайн, изсвирено и изпято на такива инструменти?) След което интригата се завързва – хитрият, манипулативен, коварен и    , знае се, много умен Одисей (добър Никола Мутафов) е пристигнал на остров Лемнос (Троянската война е в разгара си, а гърците губят надмощие) заедно с наивния и добродушен, пълен с младежки плам и светли идеали син на покойния Ахил Неоптелем (малко равния Иван Колев), за да може той да накара, убеди, примами, излъже (както искате го наречете) Филоктет (невероятен Явор Борисов) да тръгне с тях към Троя и да оглави осиротелите бойци на Ахил (чийто лък всъщност е у него). Малката подробност е, че гърците (под давлението на Одисей) са изоставили смъртно ранения Филоктет на този остров да умре, защото раните му вонели, а той стенел прекалено силно... Естествено, оцелелият по чудо отшелник мрази до смърт хитреца от Итака и затова за преговорите е нужен Неоптелем.[[more]]Хайнер Мюлер е обърнал с хастара навън текста на Софокъл и тотално е променил края (умее ги той тия неща). Всъщност пред нас се разиграва една политическа драма (да не кажа кървава трагикомедия), пълна с много обрати, и най-важното – с невероятен и дълбок психологизъм, игра на надмощие и постоянно променяща се перспектива, първична, натуралистична, автентична и зла, която в добавка “ухае” силно на кръв и гной, а омразата и неприязънта са хиперболизирани и преекспонирани (за добро). Емоциите, а не разумът (за другите, не за Одисей) определят житейския избор на героите – достойна смърт или живот в зависимост и в името на обезценени идеали, след като си преглътнал непоносима обида, закъсняла честност или подла и подвеждаща манипулация.

В света на драматурга, пресъздаден в мрачното подземие, пресметливостта и гениалната стратегия печелят пред морала, честта и ценностите, защото сме сигурни (а и знаем), че дори да загуби една битка или тактически да отстъпи, накрая Одисей винаги ще измисли нещо (гения му не оспорват дори враговете), което да му донесе победата! Толкова интезивно и дълбоко преживяване, наситено с напрежение, психология и политически алюзии, не бях изпитвал отдавна. А го открих случайно...

 

Боян Атанасов е човек на живота, на киното, на театъра, на музиката, който притежава енциклопедични знания в гореизброените области. За наша радост от известно време Боян има собствен блог, статии от който публикуваме при нас с неговото любезно съгласие. Останалите му материали можете да откриете тук.