Разказахме ви за Fitness Boutique Joy – място за смели и упорити жени, които са спрели да си търсят извинения и са намерили решение как да се погрижат за здравето и външния си вид. Днес в рубриката Смели момичета ви представяме Веселина Янева – жената, създала това място и помогнала на стотици жени в нелеката им битка с килограмите, мускулната треска и ниското самочувствие.
Твоята история е много любопитна, как от филолог стана фитнес инструктор?
Да, хората се впечатляват от личната ми история. В интерес на истината и аз се впечатлих, когато я прочетох написана, защото, докато сбъдвах мечтата си, откровено казано, не съм си давала сметка през колко много трудности минавам. Просто вървях напред, понякога се връщах назад, понякога спирах да се движа, но никога не забравих къде искам да стигна.
Колкото до смяната на професията ми, ще цитирам любима моя мисъл: "Ако не ти харесва къде си, премести се. Ти не си дърво." Така направих и аз. Неудовлетворена от административната си работа, реших да се захвана с нещо, което ме прави истински щастлива – да превърна хобито си в професия.
А защо фитнес бутик, защо не просто фитнес зала?
В моите представи бутикът е уютно и приятно място, където се предлагат индивидуални решения, а отношението към посетителите е твърде лично. Всяка жена, влязла в бутик, очаква да излезе преобразена. Това беше и моята идея, да създам място, където момичетата да се чувстват като у дома си, да се почувстват обгрижени за един час, да забравят житие и битие, да нямат усещането, че са в зала за фитнес, защото в крайна сметка това, което правим, съвсем условно наричаме по този начин. Ние не отговаряме на представата за традиционния фитнес салон, работим със собственото си тяло, развиваме женствеността си по един малко по-странен за околните, но напълно естествен за нас начин и наистина излизаме преобразени след тренировка. А това преобразяване е на много нива, не само чисто физически.
Какво имаш предвид? [[quote:0]] Ние, жените, сме палитра от емоции и всеки ден, а понякога и всеки час избираме различен цвят, с който да демонстрираме какви сме. Почти никога дамите, които прекрачват прага на залата ни, го правят, защото си дават сметка, че имат проблем, който не касае килограмите им или начина, по който изглеждат. Но търсят решение, което да могат да материализират. От личен опит зная, че спортът развива една елегантна увереност у жената, ясно усещане за привлекателност. Жените, които се грижат да изглеждат добре, флиртуват по-често, по-усмихнати са, по-леко приемат ежедневните си задължения, повече им спори в работата. Изобщо светът е едно по-добро място за спортуващата жена, отколкото за останалите.
Да се върнем на твоята история, твоята лична борба с килограмите...
Тя никога няма да спре. Това е моята доживотна присъда, но с право на обжалване.
Ако аз започна да се храня безразборно, да не внимавам с количеството храна, всичко ще се завърти постарому. Веднъж вече ми се случи, когато забременях. Всяка седмица от бременността си, знаеш общо 40, аз качвах по един килограм. Когато влязох да раждам, анестезиологът се пошегува с мен, че е нужен още един екип, за да ме вдигнат. [[quote:1]] Няма да занимавам читателите с всички емоции, които бушуваха в мен след раждането. Дотогава смятах, че следродилната депресия е нещо, за което всички жени говорят, но никоя не е преживявала.
Неудовлетвореността от външния вид може да накара една жена да си причини ужасни неща. Спомням си, че започнах да тренирам у дома само няколко седмици след това. Дали съм спала или яла, въобще не ме интересуваше. Това, което исках най-много, беше да се кача на кантара и по възможност да не го счупя.
Мислиш ли, че винаги е нужно да имаме външен стимул, за да предприемем някаква промяна?
Тук вече можем да говорим за разделение на половете. На мъжете не им е необходим външен стимул – те го правят, защото им харесва, защото им доставя удоволствие и, не на последно място, защото са мъже и е редно да бъдат физически силни. Докато една жена, за да започне да се грижи за себе си, трябва да стигне дъното. Своето собствено, там, където се чувства сама, безпомощна, непривлекателна...
Това не говори много добре за нас...
Както вече казах, това сме ние, ураган от емоции, който рядко успяваме да укротим, но, успеем ли, всичко си идва по местата.
Имаш ли физически белези от загубата на толкова много килограми?
Да, разбира се. Имам и стрии, имам и кожа, на която мястото й не е по тялото ми. Но какво мога да направя, като вече правя най-доброто за себе си?! Това са моите белези от спечелените ми битки.
А мислиш ли, че има някаква промяна напоследък? Все пак има известна тенденция към здравословен живот... [[quote:2]] Мисля, че София Лорен беше казала това, което ще цитирам сега: "На 25 жената разполага с тялото, което Господ й е дал, а на 50 – с това, което е заслужила." Все повече жени на средна възраст осъзнават, че не са се грижили достатъчно добре за себе си на 25, и на една по-зряла възраст се опитват да поправят ситуацията. И това е радостно.
Как според теб може да се повлияе върху хората, за да спортуват повече?
Ако има повече такива зали, в които отношението да е лично, да знаят името ти, от какво имаш нужда, как да те мотивират, ще има и повече трениращи. Не на последно място, времето, което човек може да отдели, също е фактор, затова са важни кратки и ефективни тренировки, които да натоварват качествено.
Много хора, особено жените, имат психологическа бариера да отидат на фитнес...
Защото не знаят какво да правят, когато попаднат в зала, откъде да започнат, коя машина за какво се използва, как да съставят тренировката си. Изключително важно е да се работи с треньор, а за повечето жени е от значение да работят с жена инструктор. В никакъв случай не упреквам мъжете треньори, но в крайна сметка мъжете тренират по друг начин, постигат много по-бързи резултати с далеч по-малко усилия, тялото им функционира по различен начин. А ние се съобразяваме и с много други фактори – с емоционалното състояние, с моментното физическо състояние и прочие. [[quote:3]] Спортът може да бъде изключително приятно занимание, ако попаднеш на правилното място и на правилния треньор, на такъв, който си обича работата, влага сърце и мисъл и не гледа да претупа нещата, защото смяната му свършва.
Какво те мотивира най-много?
Аз съм човек на делата, затова ме мотивират само и единствено резултатите. Откровено ти казвам, че има хора, които ме демотивират да работя. Демотивира ме мрънкането, липсата на резултатност, на организираност. Но аз вече зная, че с подобни случаи няма как да помогна особено, рано или късно и те се демотивират и се отказват.
Кои са най-големите заблуди, с които си се сблъсквала?
Най-голямата заблуда, в която жените упорито вярват, е, че мазнините могат да се превърнат в мускули. Но, ако беше така, аз щях да съм най-здравата. [[quote:4]] Другата глупост е, че, когато спортуваш, можеш да си позволиш да хапваш от всичко. Напротив, точно тогава е толкова важно да се спазва хранителен режим. Спортът в никакъв случай не компенсира лошото хранене. Тим Ноукс, южноафрикански учен и лекар, разпространяващ начина на хранене, който спазвам вече 4 години, казва, че, ако човек трябва да спортува, за да държи килограмите си под контрол, значи нещо в диетата му не е както трябва.
Друга широкоразпространена заблуда е, че много жени се страхуват да не придобият прекомерно големи мускули. Но това няма как да стане, ние биологично не сме предопределени за това. Аз например клякам със сериозни тежести – 50-60 кг, а краката ми не изглеждат като на щангистка.
Очаквайте продължение...
