Исках да завърша театралния сезон с нещо необичайно и приказно и си избрах „Фотоапарати“ на Пьотр Гладилин. Пиесата му „Нощна пеперуда“ е може би любимата ми постановка на родна сцена в момента и съм я гледала няколко пъти с еднакво удоволствие.
Трябва да призная, че не направих добър избор. На пръв поглед „Фотоапарати“ прилича на текст на Гладилин – странен е, преплита различни реалности, героите не са това, което изглеждат, и пак има пеперуда в главната роля. Но приликите с „Нощна пеперуда“ спират до тук. Ако представлението в Народния театър прилича на сън, това тук прилича на бълнуване – през повечето време е напълно неразбираемо, а на моменти, честно казано, почти мъчително.[[more]]Това е историята на две млади, бременни приятелки, само че разказана от името на техните два ембриона – мъжки и женски. Ембрионите се сприятеляват и тръгват по света, за да видят какво ги очаква и да преживеят приключения докато са невидими и могат да общуват с насекомите – първите им приятели са една пеперуда и една муха. В своето пътуване ембрионите стигат чак до Ню Йорк. Изобщо в пиесата има достатъчно случки и герои, но те някак не успяват да предизвикат съчувствие, нито да са убедителни, макар че крещят пронизително през цялото време. В малката зала на театъра това е напълно излишно.
Трябва да отбележа обаче отличните костюми, за които Елица Георгиева има награда „Аскеер“ тази година, както и актьорите, които до един се справят чудесно, като се изключи престараването с виковете. Мариана Жикич, Георги Златарев, Донка Аврамова, Лиляна Шомова, Филипа Балдева, Мартин Смочевски и Йордан Ръсин са участниците в представлението. Препоръчително само за верни фенове на Гладилин.
