Да живееш с мисълта за другия до самия край, да запазиш самообладание, търпение и сила пред лицето на най-страшното – не всеки умее това. И сами по себе си такива хора са достойни за възхищение независимо дали като част от семейство с голям стаж и много деца и просто жена, която обича друга жена, както е в този случай.
Лоръл Хестър (Джулиан Мур) е детектив в Ню Джърси. Тя е единствената жена в отдела и работи наравно с мъжете, а често – дори по-добре от тях. Лоръл е смела, силна и бърза. Личният й живот се случва съвсем тайно и далече от града, в който работи, защото за една жена е достатъчно трудно в полицията дори и без да обяви, че е лесбийка.
Приятелката й Стейси (Елън Пейдж) е много по-млада, очарователно момиче, приело както голямата разлика във възрастта, така и ограниченията и вечното криене и премълчаване. Двете имат почти нормален живот – къща с дворче, куче и шеги, които само те разбират. Докато един ден Лоръл е диагностицирана с рак на белия дроб в нелечима фаза. [[more]] Направен по истински случай, исторически за цялата ЛГБТ общност в САЩ, филмът разказва за борбата на Лоръл да завещае пенсията си на Стейси, която е нейна законна партньорка. Двете актриси са много добри, като Елън Пейдж е просто прекрасна - впрочем самата тя е лесбийка и е копродуцент на филма. Но женските роли са някак праволинейни и прекалено ошлайфани откъм всякакви недъзи и слабости. Затова пък двамата водещи мъже в историята – партньорът на Лоръл в полицията Дейн (Майкъл Шанън) и гей-активистът Стивън Голдщайн (Стивън Карел) са много по-цветни, убедителни и запомнящи се. Защото именно благодарение на техните усилия и вяра Лоръл побеждава в своята битка.
Това не е един от кино шедьоврите на годината, макар че в началото на месеца в Париж премиерата му беше анонсирана с десетки плакати из целия център на града. Просто един добре направен любовен гей филм, истински и убедителен – достатъчно, за да се гледа с интерес и недостатъчно, за да се излъчи на голям екран у нас.
