Мъжката голота е тема в изкуството, за която като публика нямаме развити сетива. Изображенията и пластиките на голи жени са отдавна привични и всеки от нас може да ги гледа и осмисля в контекста на личния си художествен вкус – по-изискан или по-непретенциозен, няма значение. Голата жена може да ни разкрие сюжети, естетически аспекти, художествени или лични асоциации, съвсем обикновени реакции на харесване или нехаресване. Изображенията на голи мъжки тела неизбежно предизвикват в някаква степен неудобство, вътрешно усещане за дискомфорт.
Затова е смело и повече от похвално откриването на изложбата "Голото мъжко тяло 1856 г.–1944 г." в Софийската градска художествена галерия. Експозицията е вдъхновена от две подобни изложби в музея "Леополд" във Виена и музея Д’Орсе в Париж, за които сме разказвали преди пет години. Реакцията на публиката тогава беше доста противоречива, като във Виена се наложи отпечатаните плакати да бъдат "редактирани" с черни ивици, за да не провокират чувствителните граждани. У нас, за щастие, не се стига до подобни намеси, макар че изборът на рекламни изображения е достатъчно красноречив. [[more]] Основният акцент в експозицията в СГХГ са рисунките и картините на голи мъжки тела като актова живопис – част от стандартното обучение на всеки художник. Интересно е да се види повторението на едни и същи типажи в рисунките на различни художници – очевидно става въпрос за моделите, които са позирали в Художествената академия по онова време. Особено интересен е един мъжки образ на картините на Васил Стоилов и Ненчо Балкански, когото мисля, че бих разпознала и на улицата, така жив са го изобразили художниците. Има и повтарящи се пози, разбира се, предполагам също част от стандартното обучение.
Изложбата представя картини на голи мъжки тела от най-големите български художници, редица неизвестни за широката публика творци, също така и от няколко жени – например Елисавета-Консулова Вазова, чиято рисунка е изключително въздействаща. Нарисуван с въглен, но досущ като жив, портретът "Мъжко тяло" на Георги Митов е една рядка възможност да видим творба на починалия едва на 25-годишна възраст брат на Антон Митов, но приживе признат за голяма европейска надежда в изкуството. Сравнително по-малко са сюжетите с групови портрети или тези с библейски подтекст, по-скоро натуралистични, отколкото символични. Балканската и родна специфика си личи по отрудените ръце, обезателно по-тъмни от тялото, по мустаците и брадите на моделите и пълната липса на флирт или еротика в изображенията.
Не само темата, но и обстановката в залата сред големите по площ и подредени една до друга картини e провокиращa и необичайнa. Това е един опит в изкуството, който рядко може да бъде преживян някъде по света. Ако имате възможност, обезателно посетете изложбата. И накрая – на втория етаж на галерията е изложбата "Линия: Краткото име на пространството", която също е отлична.
