Любов и други бедствия

Хартиени спомени

Писма от приятели в казармата, пощенски картички за Нова година, телеграми за рождения ден, морски пейзажи от Созопол. Живи, веществени, сгънати. В шкафа. Не на сървъра. Всъщност, има ли нещо по-прекрасно и лично от написана на ръка бележка?

Хартиени спомени

Намерих ги грижливо прибрани в един найлонов плик. Всички писма и картички, които някой някога ми е пратил. Които аз съм написала, но кой знае защо – не съм изпратила. Всички думи, които някой ми е написал, сложил в плик и пуснал в пощенска кутия. Хартиени спомени за отминало време, в което съм била млада и явно така обичана, че някакви хора са си направили труда да оставят писана следа за чувстата си към мен. Или пък не? Та те просто не са имали друг начин да ми изпратят послание - нямали са мобилни телефони, интернет, мейл, фейсбук. И са ми писали – не за да се надскочат, а за да направят възможно общуването от разстояние...

Писма от приятели в казармата, пощенски картички за Нова година, телеграми за рождения ден, морски пейзажи от Созопол. Живи, веществени, сгънати. В шкафа. Не на сървъра. Всъщност, има ли нещо по-прекрасно и лично от написана на ръка бележка? От тези, които си изпращахме в час, или от тези, с които признавахме първата си любов? Има ли по-трогателно от молбата за прошка, написана грижливо на пет страници, с търпелив и старателен мъжки почерк? Чета, чета и чета. Връщам се там, когато приятелите ми ме канят на море с картичка и послеписа, че мога да намеpя квартирата им "в стария град". Връщам се още назад, до времето, когато момчетата ми подаряват надписана снимката си, преди да отидат в казарма. И още назад – до времето, когато някой ми изпраща анонимна бележка в час, на която с разкривени букви пише „ОбNчам те”. Да, няма майтап – така пише  - И-то е обърнато. Дали точно тази година не бяхме започнали да учим втори език и моят таен обожател във вълнението си не е объркал буквите?

Сгъвам и прибирам, сгъвам и прибирам. Искам да се седна да пиша веднага на някого, на ръка /дали мога още?/ и направо от сърцето. Струва ми се, че това е единственият начин да изразиш отношение. Тази година ще изпратя поне една картичка за Коледа. И поне една от морето. Ще пиша бележки, писма, картички. С повод и без повод. И ще напълня нечий друг скрин с написани на ръка думи. И те ще останат, за да могат някой ден отново да бъдат намерени, прочетени и почувствани.