В събота вечер с приятели решаваме да посетим късна прожекция в киносалон вместо препълнено и леко поомръзнало заведение в София. И определено не правим грешка.
Филмът, който избираме, е Игрите на глада: Възпламеняване/The Hunger Games: Catching Fire (2013), a аз влизам в залата с очакванията, че няма да гледам най-смисления филм, който е по кината в момента. Оказва се обаче, че не е нужно един филм да има дълбоко смислен сюжет, за да ме завладее, развълнува и изненада. Близо три часа минават неусетно, без дори за миг да погледна към часовника си.
[[more]]Вторият филм от трилогията „Игрите на глада“ по едноименния роман на Сюзан Колинс проследява историята на главните герои Катнис Евърдийн (Дженифър Лорънс) и Пийта Меларк (Джош Хътчерсън), които се завръщат у дома като победители от 74-тите Игри на глада. За тях обаче победата означава да напуснат семействата и най-близките си приятели, за да поемат на „Турнето на победителя” през всички окръзи на Панем.
По време на обиколката Катнис усеща, че искрата на нейното неподчинение е възпламенила недоволството в няколко окръга. И вече всички познават малката й брошка на сойка-присмехулка, която се превръща в толкова важния символ на надеждата. Въпреки това Капитолът продължава да държи гнева под контрол, тъй като Президентът Сноу вече е започнал подготовката на 75-тите юбилейни Игри на глада. Провеждани на всеки 25 години, с неочакваните си правила те заплашват да променят Панем завинаги. Разбира се, нови и интересни лица не липсват, игрите започват, но… отново не завършват според правилата! Всички ние, в киносалона, оставаме силно заинтригувани от историята и в трескаво очакване на третата част.
А пък лично аз оставам и с усещането за една приятно прекарана киновечер с приятели!
