Винаги съм се смятала за много спокоен и търпелив човек. Човек, който приема всичко случващо му се без каквито и да било емоционални изблици и ненужно драматизиране. Човек, гледащ рационално на всяка създала се ситуация и готов да се справи с всички предизвикателства, като едновременно с това запазва пълно духовно равновесие. [[quote:0]] Напоследък не съм толкова убедена, че споменатото дотук важи със същата сила както преди. Имам малка прекрасна дъщеря, която обожавам, но имам и чувството, че тя е програмирана, за да ме тества до каква степен мога да запазя своето хладнокръвие и спокойствие.
Нямам претенции да съм съвършеният родител, но полагам всички усилия, за да й дам добър пример и да я възпитам добре. Абсолютно съм против методите на възпитание от едно време с попляскване или непрестанни караници, макар че, признавам си, все по-често ми се случва да й повишавам тон. Според мен това по-скоро озлобява децата и ги кара да правят точно обратното или пък предизвиква страх у тях. Аз не искам да съм някакво страшилище, което раздава шамари, а човекът, готов да й даде прегръдка и подкрепа по всяко време, независимо дали има нужда от тях. [[more]] Но след петдесетото повтаряне, обясняване, молене и какви ли не други трикове, за да я убедя в правотата и доводите си, идва и моментът на караницата. Смайва ме нейната упоритост и абсолютно непреклонното й желание да се наложи. Та тя е само на две и половина - като стане на петнайсет, не ми се мисли! Истински се надявам това в момента да е период, който бързо ще отмине. От друга страна, знам, че така е по-добре, че е хубаво да знае какво иска и да не позволява някой да я командва, било то и собствената й майка. :)
Признавам си, това е най-голямото предизвикателство, пред което съм се изправяла, но пък е и най-прекрасното нещо, което може да се случи в живота на човек. Така че, в емоционална готовност, заредена с цялото търпение на света, ще продължавам да обяснявам по петдесет пъти, ако трябва и по сто, всяко едно нещо. И тайно ще се моля тя бързо да се откаже от този тест за издръжливост на нервната система, който прилага върху мен, защото мама има предел на търпението като всеки човек, но няма предел на любовта си към нея. :)
